Определение № 463 от 08.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 388/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. С. П. от [населено място] срещу определение № 1 278 от 19.04.2013 г. на Пловдивски окръжен съд по ч. гр. д. № 249/2013 г. в частта, с която е оставена без разглеждане частната му жалба с вх. № 13 912/30.11.2012 г., подадена срещу разпореждане от 30.10.2012 г. по гр. д. № 1 176/2011 г. на КРС. С последното е оставена без уважение молбата му за спиране на изпълнително дело № 60/2011 г. на ЧСИ Г. с район на действие ПОС до постановяване на решение от ВКС. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици. Ответникът по частната жалба – [фирма] [населено място] е изразил становище за неоснователност на постъпилата жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и провери данните по делото, приема следното: С атакуваното в настоящото производство определение, Софийски градски съд е оставил без разглеждане подадената от П. частната жалба по съображения, че същата е просрочена. В обжалваната част атакуваното определение е правилно. С определение № 1 278 от 19.04.2013 г. по ч. гр. д. № 249/2013 г. Пловдивският окръжен съд е оставил без уважение частна жалба с вх. № 82/03.01.2013 г. за отмяна на определение № 1 435/17.12.2012 г. на КРС, с което е оставена без уважение молбата на П. за възстановавяне на пропуснатия срок за обжалване на постановеното решение. Със същото е оставена без разглеждане и частната му жалба с вх. № 13 912/30.11.2012 г., подадена срещу разпореждане от 30.10.2012 г. по гр. д. № 1 176/2011 г. на КРС. С последното е оставена без уважение молбата му за спиране на изпълнително дело № 60/2011 г. на ЧСИ Г. с район на действие ПОС до постановяване на решение от ВКС. Срещу въззивното определение е подадена частна жалба с вх. № 15 114/29.05.2013 г., която с определение № 6 697/25.07.2013 г. е върната на подателя й като нередовна. С определение № 872/16.12.2013 г. по ч. т. д. № 3 637/2013 г. състав на ІІ т.о на ВКС е отменил частично разпореждането за връщане в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба срещу разпореждането от 30.10.2012 г., която е предмет на обжалване в настоящото производство. Съгласно чл. 275, ал. 1 ГПК частните жалби се подават в едноседмичен срок от съобщаването на определението, респ. разпореждането. С разпореждане от 30.10.2012 г. РС [населено място] е оставил без уважение искането на частния жалбоподател с правно основание чл. 420 ГПК. Съобщението за постановения съдебен акт е получено лично от П. на 09.12.2012 г. Срещу същото него е постъпила частна жалба с вх. № 13 912/30.11.2012 г. В конкретния случай, преклузивният срок изтича на 16.11.2012 – присъствен ден – петък. Частната жалба е постъпила в регистратурата на КРС на 30.11.2012 г., т. е. след изтичане на законоустановения срок. По делото липсва пощенски плик, удостоверяващ изпращането й по пощата преди посочената дата, с оглед приложението на чл. 62, ал. 2 ГПК. С изтичането на преклузивния срок не съществува законова възможност да се преценява правилността на обжалваното определение. В този смисъл изводите на въззивния съд, че постъпилата частна жалба е просрочена са правилни. С оглед на изложеното, в обжалваната част атакуваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение