Определение № 13 от 10.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4413/2018 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Постъпила е молба от К. П. Р., М. П. Р. и П. П. Р., всички с постоянен адрес [населено място], [община], чрез тяхната майка и законен представител М. П. Р., за отмяна на влязлото в сила решение № 172 от 13.05.2016 г. по гр. д. № 986/2015 г. по описа на Районен съд - Горна Оряховица. С него са обявени за нищожни на основание чл. 42, б. „б “, вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН завещателно разпореждане в саморъчно завещание от 28.03.1999 г., обявено на 28.07.2008 г., с което П. Р. е завещала на П. Р. /баща и праводател на децата/ собствената си идеална част от недвижим имот в [населено място], и завещателно разпореждане в саморъчно завещание от 28.04.1999 г., обявено на 10.06.2013 г., с което Й. Р. е завещал на П. Р. къща, гараж, двор от 400 кв. м. и други селскостопански постройки в [населено място]. Признато е за установено по отношение на П., К., М. и П. Р., че всеки от ищците – И. Р., Г. Р. и П. А., е собственик по наследяване по закон на 1/4 идеална част от дворно място от 400 кв. м., заедно с построените в него жилищна сграда със застроена площ от 90 кв. м., гараж със застроена площ от 24 кв. м. и стопански постройки. Отменени са констативен нотариален акт № 499/04.08.2008 г. в частта, с която П. Р. се обявява за собственик над 1/4 до 5/8 идеална част от посочения в акта недвижим имот – жилищна сграда, гараж и стопанска постройка, и констативен нотариален акт № 272/13.06.2013 г., с който П. Р. се обявява за собственик на имота, в частта над 1/4 идеална част от него. Молбата за отмяна се поддържа на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Молителката твърди, че делото с предмет оспорване наследствените права на бившия й съпруг и баща на децата /ответници по иска/, образувано на 06.07.2015 г., е разгледано в тяхно отсъствие, като процесът е протекъл формално. По време на него молителката и децата, призовавани на постоянния си адрес в [населено място], са пребивавали в Германия, адресът им там е бил известен на ищците, които обаче не са го посочили пред съда. Поради това молителката като законен представител не е била уведомена за делото и не е могла да вземе мерки да упълномощи адвокат, който да защити интереса на трите деца. В срока по чл. 306, ал. 3 ГПК ответниците по молбата за отмяна Г. Й. Р., П. Й. А. и И. Й. Р., [населено място], чрез пълномощника си адвокат Р. Т., в писмено становище оспорват същата като недопустима, по същество и като неоснователна, с искане да бъде оставена без разглеждане, респективно без уважение. Излагат твърдения, че молбата е подадена след тримесечния преклузивен срок, оспорват и наличието на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. С определение №171/07.12.2018г. по настоящото дело след прекратяването на производството по описа за 2018г., делото е изпратено на Районен съд- Горна Оряховица, в качеството му на администриращ съд, гр. дело № 4413 по описа за 2018 г. на ВКС, ІІг.о. за отстраняване нередовностите на молбата за отмяна – даване указания от администриращия съд на непълнолетната К. П. Р. да подпише подадената молба за отмяна вх. № 10700 от 20.09.2018 г. Указанията са изпълнени и молбата е подписана от непълнолетното лице със съгласие на неговата майка. След връщане на делото във ВКС е извършено ново компютърно разпределение на делото. С определение №6/07.11.2019г. състав на ВКС, ІІ г.о. като е констатирал неправилното ново разпределяне на делото и образуването му под № 4846/2018г. в противоречие с т.13.1 от Правилата за образуване и случайно разпределяне на делата във ВКС, е постановил изпращане на последното на съдията докладчик по гр.д.№4413/2018г., ІІ г.о. В съответствие с цитираните Правила делото молбата за отмяна следва да се разгледа по образуваното вече дело № 4413/2018г., по описа на ВКС, ІІ г.о. При проверка допустимостта на производството, Върховният касационен съд, ІІ г. о., констатира следното: Молбата за отмяна изхожда от легитимирано лице. Изложените твърдения сочат основанието по чл.303, ал. 1, т. 5 ГПК. Молбата е подадена на 20.09.2018 г., т. е. в предвидения съобразно разпоредбите на чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК тримесечен срок, с оглед датата, на която молителката твърди, че е узнала за решението - 24.07.2018 г., седмица след упълномощаването на адвокат за проучване на материалите по делото, предвид представеното към молбата за отмяна адвокатско пълномощно и липсата на изрични доказателства за по - ранно узнаване. Молбата за отмяна, основаваща се на твърдение за нарушено право на защита на страна в процеса, следва на това основание да се приеме за допустима, а преценката за нейната основателност и дали вследствие на нарушаване на съответните правила молителите са били лишени от възможност да участват по делото и не са били надлежно представлявани, ще се извърши със съдебното решение. Ето защо молбата за отмяна следва да бъде допусната до разглеждане за произнасяне по същество по нейната основателност. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.