Определение № 447 от 27.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 310/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Община – [населено място], срещу определение от 26.03.2012г. по в.гр.д.№410/2012г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставена без разглеждане въззивната жалба и е прекратено производството по делото. Ответникът по частната жалба С. Г. П. я оспорва като неоснователна. Претендира разноски. Частната жалба е подадена в срока по чл.214, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното: С обжалваното определение е оставена без разглеждане въззивната жалба на Община – [населено място] срещу решение от 19.10.2011г. по гр.д.№21067/2010г. на Пловдивски районен съд за уважаване на предявения от С. Г. П. иск с правно основание чл.222, ал.3 КТ и е прекратено производството по делото. Въззивният съд е приел, че като дата на получаване на съобщението за решението следва да се приеме датата на входиране на съобщението в общината, а не удостоверената дата на връчване по делото. Определението е неправилно. Принципното положение в чл.42, ал.1 ГПК е връчването на съобщенията да се извършва от служител на съда /връчител/, по пощата или чрез куриерска служба с препоръчана пратка с обратна разписка, а когато няма съдебно учреждение в мястото, връчването може да стане чрез общината или кметството. В разглеждания случай първоинстанционният съд е разпоредил връчването на съобщението да се извърши чрез общината. Съдът е могъл да разпореди връчването на съобщението за решението до общината-страна по делото, да се извърши по пощата, тъй като законът не изключва такава възможност, но в случая съдът е разпоредил връчването да се извърши именно по реда на чл.42, ал.1 ГПК, по който ред е извършено и удостоверено връчване на съобщението до страната. По делото се е върнало оформено изпратеното за връчване по този ред съобщение от връчителя-длъжностно лице от общината. Видно от удостовереното от връчителя връчването е извършено от него по правилото на чл.52 ГПК, предвидено за връчване на държавните учреждения и общините – на осигурения от общината служител, който да приема съобщения в работно време. Т.е. връчването е извършено по указан от съда начин от предвидените от закона, какъвто начин на връчване законът не изключва по отношение на адресата на съобщението; връчването е осъществено по правилата за връчване на съобщения на държавните учреждения, вкл.общините. При тези данни неправилно въззивният съд е приел, че съобщението е връчено на адресата на датата на получаването му в общината. Считайки връчването за нередовно /какъвто извод данните не обосновават/, съдът неправилно е приел, че съобщението действително е достигнато до адресата на датата на получаване на съобщението в общината за връчване по чл.48, ал.1 ГПК. Както се посочи на този дата съобщението е получено от връчителя, на когото е изпратено съобщението от съда за извършване на връчване. Макар и общински служител, с оглед на специфичните функции, с които е натоварен връчителя, не може да се приеме, че с получаване на съобщението за връчване на адресата, съобщението действително е достигнало до адресата. По изложените съображения въззивната жалба срещу първоинстанционното решение не е просрочена, поради което разпореждането за оставянето й без разглеждане и прекратяване на въззивното производство като образувано по просрочена въззивна жалба, следва да се отмени и делото се върне за продължаване на процесуалните действия. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение