Решение № 333 от 27.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 304/2010 г.

Решение № 333 от 27.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 304/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Зоя Атанасова Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ищците К. Д. Д., И. Г. А., Д. Н. Д., Д. Н. Д., К. С. Г., С. К. С. и Д. К. С., чрез адв. К. К. срещу решение № 1397/09.11.2009 г. по в. гр. дело № 2307/2008 г. на Варненския окръжен съд с което е отменено решение № 2245/07.07.2008 г. по гр. дело № 2040/2007 г. на Варненския районен съд и вместо него е отхвърлен предявения иск от жалбоподателите срещу Н. Г. Ж. и П. Г. Ж. с пр. осн. чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.) за признаване за установено по отношение на ответниците, че същите не са собственици на реална част от 555 кв. м. от недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], СО "Д. Ч.", съставляващ ПИ № 601 по ПНИ на СО "Д. Ч.", обозначен с жълт цвят на скицата на вещото лице, представляваща неразделна част от решението. С определение № 392/16.04.2010 г. по гр. дело № 304/2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК по правния въпрос по приложното поле на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за тълкуване на понятието "сграда" по смисъла на тази разпоредба. В жалбата се поддържат доводи за неправилност на въззивното решение - нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила. Жалбоподателите считат за неправилни изводите на съда за наличие на постройка в процесния имот, годна за временно или сезонно обитаване по смисъла на § 1в, ал. 3, т. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ. Изложени са доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от въззивния съд, поради несъобразяване с изслушаните и приети пред В. заключения на СТЕ, за необоснованост на изводите, тъй като са допуснати грешки при прилагане правилата за логическото мислене, което е довело до неправилни правни изводи. Доводите на жалбоподателите са изложени и в писмени бележки, представени от адв. К. К. Ответницата по жалбата Н. Г. Ж., чрез адв. пълномощника М. Г. е изразила в писмен отговор становище за неоснователност на касационната жалба по същество. В съдебно заседание чрез адв. Г. ответниците по жалбата са изразили становище за неоснователността й. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като взе предвид изложените основания и след проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 от ГПК констатира следното: За да отхвърли предявения отрицателен установителен иск за собственост с пр. осн. чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.) въззивният съд е приел, че по делото е установено наличието на предпоставките, предвидени в § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за спорния имот. Прието е, че в полза на ответниците Н. и П. Ж. валидно е учредено вещно право на ползване върху процесния имот, че изградената постройка в същия до 01.03.1991 г. - дървена барака, монтирана върху бетонова основа, със застроена площ от 17.46 кв. м., състояща се от две помещения представлява сграда по смисъла на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като ответниците са заплатили земята на собственика, чрез общината в указания в § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ срок. С оглед на това съдът е извел решаващия извод, че ответниците по иска се легитимират като собственици на спорния имот - собствеността е придобита на осн. § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и е отхвърлил предявения отрицателен установителен иск за собственост като неоснователен. С решение № 359/23.03.2007 г. на ВКС по гр. дело № 171/06 г. на IVб г. о. съдът се е произнесъл по предявен положителен установителен иск за собственост върху недвижим имот с пр. осн. чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.). В същото е изразено становище, че при липса на определение на понятието сграда в § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ субсидиарно приложение намират разпоредбите на подзаконовите нормативни актове от благоустройственото законодателство, действащи към момента на построяването на сградата/ чл. 303б, ал. 3, чл. 108, ал. 7 ППЗТСУ (отм.), чл. 155 и 157 от Наредба № 5 за правила и норми по териториалното устройство от 1977 г. С решение № 208/03.04.2009 г. по гр. дело № 5568/07 г. на ВКС IV г. о. по предявен иск с пр. осн. чл. 108 от ЗС при преценка дали ползвателите на терен, съгласно § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ са построили сграда до 01.03.91 г. съдът е приел, че построената дървена барака върху бетонна плоча не представлява сграда, тъй като не отговаря на изискванията за сезонна постройка по смисъла на чл. 177, ал. 3 от наредба № 5, нито на възможността за сезонно, постоянно или временно обитаване по смисъла на § 1в от ППЗСПЗЗ. С решение № 505/27.05.2009 г. по гр. дело № 547/2008 г. на ВКС I г. о. по предявен отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот с пр. осн. чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.)е прието, че съгласно § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ не са сгради по смисъла на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ изградените стопански постройки за подслон и съхраняване на инвентар и селскостопанска продукция, независимо от площта им и вида на конструкцията, строежи, направени от фургони, вагони, контейнери, каросерии, гаражи, независимо от начина на закрепването им към терена, непредназначените за постоянно, сезонно или временно обитаване обемно-сглобяеми елементи, независимо от начина на закрепването им към терена и незавършените строежи до покрив включително, че сградата следва да има необходимия според чл. 177, ал. 3 от Наредба № 5/77 г. минимум помещения, за да се счита за сезонна постройка - помещение за обитаване, малка кухня или кухненски бокс и помещение за складиране и инвентар. В същата насока е и изразеното становище в решение № 164/18.02.2009 г. по гр. дело № 131/2008 г. на ВКС I г. о. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира за правилно становището, изразено в цитираните решения на състави на ВКС. Според разпоредбите на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ правото на ползване върху земеделските земи, предоставени на граждани по силата на актове на П. на Н. събрание, на Д. С. и на М. С. се прекратява. Предвидена е възможност в текста на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за гражданите, на които е предоставено право на ползване върху земи по § 4, при спазване изискванията на актовете на държавните органи, посочени в него да придобият право на собственост върху тях, когато са построили сграда върху земята до 1 март 1991 г. и заплатят земята на собственика чрез общината по цени, определени от М. С., съгласно чл. 36, ал. 2 в тримесечен срок от влизането в сила на оценката. В разпоредбите на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ не е дадено определение на понятието "сграда". При липса на легално определение на понятието следва да се прилагат строителните правила и норми на подзаконовите нормативни актове от благоустройственото законодателство, действащи към момента на построяване на сградата - чл. 108, ал. 7 от ППЗТСУ (отм.), чл. 155, чл. 157, чл. 177 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство от 1977 г. Тълкуването на понятието сграда следва да се съобрази и с разпоредбите на § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ. Съгласно § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ не са сгради по смисъла на § 4а ЗСПЗЗ четири групи постройки - 1. изградените стопански постройки за подслон и съхраняване на инвентар и селскостопанска продукция независимо от площта им и вида на конструкцията, 2. строежи, направени от фургони, вагони, контейнери, каросерии, гаражи, независимо от начина на закрепването им на терена, 3. непредназначените за постоянно, сезонно или временно обитаване обемно-сглобяеми елементи, независимо от начина на закрепването им на терена и 4. незавършени строежи до покрива включително. Следователно от обсега на понятието сграда по смисъла на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ са изключени изброените изчерпателно в тези четири групи постройки в § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ. Като взема предвид изложеното по основателността на касационната жалба настоящият състав приема следното: В настоящият случай е установено по делото, че с решение № 966/24.07.2003 г. по заявление вх. № 40366/04.02.92 г. ОСЗ[населено място] е признато право на собственост на наследниците на Д. Д. Д. б. ж. на [населено място], поч. на 18.01.80 г. върху недвижим имот, попадащ в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, представляващ нива с площ от 4.2 дка, находящ се в землището на [населено място], кв. "В.", м. "К. к." - имот пл. № 1244 по КП от 1956 г. Установено е, че ответниците се легитимират като собственици на ПИ № 601 по ПНИ с площ от 600 кв. м. на основание констативен нотариален акт № 106/05 г. на нотариус при В., с който са признати за собственици на имота, като придобит по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съдът е приел, че в полза на Н. Ж. валидно е предоставено право на ползване върху празно място с площ от 600 кв. м., в землището на [населено място] на основание ПМС № 76/77 г. с решение № 14/4 от 23.11.78 г. на ИК на ОНС А. Установено е, че предоставения за ползване имот е идентичен с ПИ № 601 по ПНИ, реална част от който от 555 кв. м., попада в имота, възстановен на ищците по реда на ЗСПЗЗ. Основен спорен въпрос по делото е представлява ли сграда по смисъла на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, изградената в имота постройка и съществувала ли е същата към 01.03.91 г. Прието е от съда възоснова на СТЕ, че за първи път сградата е нанесена в КП от 1989/90 г./ със сигнатура ПЖ-паянтова жилищна, като местоположението й по този план е отразено по идентичен начин в ПКП и в ПНИ и с идентична сигнатура. Съдът е приел, че процесната постройка се състои от две помещения, като е водоснабдена и електрифицирана. Направил е извода, че постройката е годна за временно или сезонно обитаване по смисъла на § 1в, ал. 3, т. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ. Възоснова на СТЕ е прието, че постройката е изградена отвън с тухли, като под тях има разположена дървена барака. Според съда не се касае за строеж по смисъла на § 1в, ал. 3, т. 2 от ДР на ППЗСПЗЗ. Прието е, че дървената барака е била стабилно закрепена върху бетонова основа, че се е състои от две помещения, електроснабдена и водоснабдена е. Крайният извод на съда е, че постройката е годна за сезонно обитаване и към 01.03.91 г. е била сграда по смисъла на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. При постановяването на решението въззивният съд е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 188 и чл. 205 от ГПК (отм.). Съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, а при непълнота на доказателствата и когато фактическата обстановка по делото не е изяснена да допусне събиране на нови такива. Задължение на съда е да изясни фактическата обстановка по делото и при наличие на противоречиви фактически твърдения на страните, за които няма събрани доказателства от първата инстанция следва да укаже чия е доказателствената тежест. В настоящият случай е следвало да съберат доказателства за установяване на факта на съществуване на процесната сграда към 01.03.91 г., както и доказателства за характеристиките на последната съобразно действащите строителни правила и норми на подзаконовите нормативни актове от благоустройственото законодателство, действащи към момента на построяването й. Съдът е следвало да изиска копие от нотариалното дело № 103/2005 г. на нотариус при В., по което е издаден констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 106 от 22.03.2005 г. в полза на ответниците по иска Н. и П. Ж., както и оценителната преписка от [община] за оценка на процесния имот в производството по § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Като не е събрал посочените доказателства и не е обсъдил събраните по делото доказателства въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалния закон, довело до постановяване на неправилно решение. Като взема предвид изложеното съдът намира, че изводите на въззивния съд относно съществуването на процесната сграда към 01.03.91 г. и за характеристиката й съобразно действащите подзаконови нормативни актове от благоустройственото законодателство към момента на построяването за неправилни. С оглед на това обжалваното решение следва да се отмени и се върне за ново разглеждане от друг състав при условията на чл. 293, ал. 3 от ГПК за извършване на нови процесуални действия. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение