Определение от 19.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4145/2026 г.

Производството по делото е образувано по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Г. К. П. от гр. Хасково срещу Определение № 1306 от 01.04.2026 г. на Административен съд - Хасково по административно дело № 156/2026 г. С обжалваното определение съдът отхвърля искането на Г. К. П. от гр. Хасково за допълване на Определение № 713/18.02.2026 г. на Административен съд – Хасково по адм. дел. №156/2026 г в частта за разноските Частният жалбоподателя счита обжалваното определение за неправилно и иска неговата отмяна. Сочи, че по делото е доказано, че правната помощ е предоставена при условията на чл. 38, ал.1, т. от Закона за адвокатурата (ЗАдв) и към датата на започване на производството 05.02.2026 г., когато не е било прието изменението на чл. 36, ал.2-6 ЗАдв от ДВ бр. 17/13.02.2026 г., поради което съдът не е имал основание да отправя питане до съответната адвокатска колегия за определяне на възнаграждението за адвоката, а е следвало да сам да определи възнаграждение в размер, който не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, а именно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.) Иска обжалваното определение да бъде отменено, а по същество Определение № 713/18.02.2026 г. на Административен съд – Хасково по адм. дел. №156/2026 г бъде допълнено в частта за разноските с определено от съда възнаграждение за адвокат. Настоящият съд установи, че пред Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховен касационен съд (ВКС) е висящо тълкувателно дело № 3/2025 г., образувано по искане на председателя на ВКС за приемане на тълкувателно решение по следните въпроси: 1. „Има ли право съдът на преценка дали са налице обстоятелствата за предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал.1 ЗАдв при направено искане по чл. 38, ал.2 от същия закон или те са предоставени единствено на договарящите се и не подлежат на проверка от съда.“ И 2 „Дължат ли се разноски по смисъла на чл. 36 от ЗАдв във връзка с чл. 78, ал.3 от Гражданския процесуален кодекс за заплатено адвокатско възнаграждение за изготвен отговор на касационна жалба на насрещната страна, когато и двете страни са подали касационни жалби, по които не е допуснато касационно обжалване.“ Образуваното тълкувателно дело № 3 по описа на ВКС за 2025 година е висящо към настоящия момент и няма постановено решение. Безспорно е, че решението по това тълкувателно дело ще има значение за правилното решаване на спора, тъй като отговорът по първия въпрос се отнася до спорния предмет по настоящата жалба – налице основание за определяне на възнаграждение на адвокат при указана от последния безплатна правна помощ. Съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. По изложените съображения съдът счита, че решението по горепосоченото тълкувателно дело се явява преюдициално по отношение изхода на спора по настоящото дело, поради което е налице хипотезата на чл.154а, ал.1, т.7 АПК и настоящото дело следва да бъде спряно. Водим от изложеното и на основание чл. 154а, ал.1, т.7 АПК Върховен административен съд, Седмо отделение