Определение № 3214 от 02.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 649/2024 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 15531/16.09.2024 г. от „Акс М“ ООД, [населено място], чрез процесуален представител адвокат И. Г., за изменение на определение № 2396 от 12.09.2024 г. по т.д. № 649/2024 г. на ВКС, II т.о., постановено по реда на чл. 288 ГПК, в частта за разноските. В молбата се прави искане за изменение на определение № 2396 от 12.09.2024 г. по т.д. № 649/2024 г. на ВКС, II т.о., постановено по реда на чл. 288 ГПК и за намаляване на размера на присъдените 2000 лв. разноски за подадения от адвокат В. М., в качеството й на процесуален представител на насрещната страна, отговор на касационна жалба. Твърди се, че с определението по чл. 288 ГПК съставът на ВКС е присъдил прекомерно възнаграждение на насрещната страна, възлизащо на 2000 лв., като се има предвид, че защитата му се е изразила единствено с подаването на писмен отговор пред касационната инстанция. Моли се за намаляване на присъденото възнаграждение. В писмен отговор насрещната страна В. Й. Н., [населено място], чрез процесуален представител адвокат В. М., оспорва молбата по чл. 248 ГПК като неоснователна. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, намира, че молбата е постъпила в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но по същество е неоснователна. С определение № 2396 от 12.09.2024 г. по т.д. № 649/2024 г. на ВКС, II т.о., постановено по реда на чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на решение № 79 от 06.02.2024 г. по в.т.д. № 1000/2023 г. на Софийски апелативен съд по подадена касационна жалба от ответника в исковото производство- „Акс М“ ООД, [населено място]. Насрещната страна В. Й. Н., [населено място] е подала отговор на касационната жалба, подписан от пълномощник адвокат В. М. - с представено към отговора заверено копие от пълномощно. Към отговора на касационната жалба е приложено и заверено копие от договор за правна и защита и съдействие от 18.03.2024 г., в който е уговорено възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА. За да се произнесе по настоящата молба по реда на чл. 248, ал.1 ГПК, настоящият съдебен състав счита, че при постановяване на съдебния акт по реда на чл. 288 ГПК е съобразил правната сложност на делото в развилото се производство пред касационната инстанция, както и факта, че защитата на насрещната страна се изразява в изготвяне и подаване на писмен отговор, определяйки справедливо възнаграждение в размер на 2000 лв., съгласно чл. 38 ЗА, съобразено с разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Допълнителен аргумент в насока неоснователността на молбата по чл. 248 от ГПК е и обстоятелството, че молителят, като насрещна страна в същото производство е заплатил възнаграждение за процесуално представителство в същото в размер, четирикратно надвишаващ присъденото от съда такова, за което се твърди, че е прекомерно. С оглед на гореизложеното, молба с вх. № 15531/16.09.2024 г. за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение като прекомерно следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,