Определение № 132 от 29.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 378/2010 г.

ВКСII гражданско отделение29.03.2012 г.докладчик Зоя Атанасова

Диспозитив

Осъжда Ю. Т. А. и И. Л. А. и двамата с адрес [населено място], [улица], съдебен адрес чрез адв.Б. С. [населено място], [улица],ет.1 да заплатят на М. И. П. от [населено място], [улица], съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1,офис 2, чрез адв.Ст. С. сумата 495.45 лв. разноски по делото в производството по чл.251 ГПК за адвокатско възнаграждение. Оставя без уважение молбата на М. И. П. от [населено място], [улица], чрез адв. С. С., съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1,офис 2 за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в производството по чл.251 по делото до пълния размер на сумата 2000 лв. `Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Подадена е молба от ответницата по молбата за отмяна М. И. П., чрез адв. Ст. С. за присъждане на разноски в производството по чл. 251 ГПК по настоящото дело. Ответниците по тази молба Ю. Т. А. и И. Л. А., чрез адв.Б. С. са изразили становище за неоснователност на молбата за присъждане на разноски в размер на сумата 2000 лв., както и за прекомерност на определеното адвокатско възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и за намаляване на същото на осн.чл.78,ал.5 ГПК. Съдът като прецени приложените доказателства по делото намира, че молбата е подадена в едномесечния срок по чл. 248,ал.1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество е частично основателна. С решение № 171/27.05.2011 г. по гр.дело № 378/2010 г. на ВКС II г.о. е оставена без уважение като неоснователна молбата на Ю. Т. А. и И. Л. А. от [населено място], чрез адв.Б. С. за тълкуване на решение № 315/14.07.2010 г. по гр.дело № 378/2010 г. на ВКС II г.о. Със същото решение съдът не е присъдил направените разноски в полза на ответницата по молбата за тълкуване на постановеното решение М. П.. В това производство същата е представила писмена защита от адв. С. С.. Видно от приложеното адвокатско пълномощно от 01.02.2011 г. направените разноски от молителката М. П. за адвокатско възнаграждение са в размер на сумата 2000 лв. в производството по чл.251 ГПК по настоящото дело. Съдът намира, че заплатеното от П. възнаграждение за адвокат е прекомерно завишено съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. За прекомерност на изплатеното адвокатско възнаграждение и за присъждане на разноски в по-нисък размер в тази им част е направено изрично искане от ответниците по молбата. С оглед на изложеното съдът намира, че в полза на М. П. следва да се присъди сумата 495.45 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за производството по чл.251 ГПК, като намалението съдът е съобразил с разпоредбите на чл.78, ал.5 ГПК, вр.пар.2 от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вр. чл. 9, ал. 2 от същата наредба. В останалата част молбата за присъждане на разноски следва да се остави без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

Цитирани разпоредби

5