Определение № 50024 от 10.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 310/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. В. К., представлявана от адв. Д. Д., срещу решение № 260186 от 18.06.2021г. по т.д. № 769/2020г. на Апелативен съд – Пловдив в частта, с която е потвърдено решение № 156 от 20.06.2020г. по т.д. № 81/2017г. на ОС – Смолян в частта, с която е признато за установено вземане на „Юробанк България“ АД срещу Р. В. К. по договор за кредит за покупка на недвижим имот от 20.02.2008г. в размер на 46 558,32 швейцарски франка, която по курс „купува“ 1.1936 лева за швейцарски франк на банката към деня на усвояване на кредита – 28.02.2008г., е с левова равностойност 55 572,01 лева – дължима сума за главница за периода от 28.02.2016г. до 09.07.2017г., ведно със законните лихви върху главницата от 12.07.2017г. до окончателното изплащане на вземането, съгласно издадените заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК № 444/26.07.2017г. и изпълнителен лист от 27.07.2017г. по ч.гр.д. № 801/2017г. на СРС. Подадена е от касаторката и касационна жалба срещу постановеното по същото дело решение № 260218 от 21.09.2021г., с което е оставено без уважение искането ѝ за допълване на решение № 260186 от 18.06.2021г., като бъде отхвърлен искът за разликата от присъдената левова равностойност на процесното вземане към 28.02.2008г. до пълния предявен размер по курса на швейцарския франк към датата на плащането.

Касаторката излага твърдение за недопустимост на въззивното решение, тъй като с него е установено различно от предявеното вземане в швейцарски франкове – с левова равностойност по курс 1,1936 лева към 28.02.2008г. /дата, която е 9 години преди предявяване на иска и 13 години преди постановяване на решението/, което не е предмет на заповедта за изпълнение и на предявения иск и никоя от страните не е твърдяла, че такова вземане е дължимо. Твърди, че решението е постановено при грубо нарушение на логическите и опитни правила, вследствие на което диспозитивът съдържа две взаимноизключващи се части, тъй като съдът не е съобразил промените в курса на швейцарския франк и е установил съществуването на задължение, каквото не съществува в обективната действителност към момента на решаване на делото. Излага съображения за неправилност на изводите на въззивния съд, че кредитът е бил предоставен и усвоен в швейцарски франкове и че клаузите на чл.1 и чл.2 от договора са ясни и разбираеми. Намира за неправилен и извода, че размерът на дължимите месечни погасителни вноски е бил определяем, поради което липсата на съставен погасителен план е без правно значение. Поддържа, че с установяването на задължение в швейцарски франкове и посочване на курса на швейцарския франк, по който банката е превалутирала кредита в деня на усвояването му, съдът не е освободил потребителя от валутния риск, а го е оставил в негова тежест, тъй като швейцарски франкове могат да бъдат закупени и престирани само по техния актуален курс към датата на плащането. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по възражението ѝ за нищожност на целия договор за кредит в пряко противоречие с правото на ЕС.

В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката прави искане за допускане на касационно обжалване поради недопустимост на въззивното решение и поради неговата очевидна неправилност. Претендира да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, като сочи следните материалноправни въпроси:

1. Неравноправна ли е клауза в договор за банков кредит, сключен с потребител в чуждестранна валута /швейцарски франк/, по силата на която кредитът трябва да бъде върнат в същата валута и всички вреди от валутните промени и валутният риск са в тежест на потребителя? Твърди противоречие с решение по дело С-186/16 и Определение по дело С-119/17 на СЕС, както и с практиката на ВКС, обективирана в решение № 155 от 24.01.2020г. по т.д. № 2561/2018г. на ВКС, II т.о., решение № 67 от 12.09.2019г. по т.. № 1392/2018г. на ВКС, I т.о., решение № 314 от 29.07.2019г. по т.д. № 1766/2016г. на ВКС, II т.о., решение № 384 от 29.03.2019г. по т.д. № 2520/2016г. на ВКС, II т.о., решение № 194 от 27.03.2019г. по т.д. № 1599/2017г. на ВКС, II т.о., решение № 195 от 22.02.2019г. по т.д. № 3539/2015г. на ВКС, II т.о. и решение № 147 от 15.06.2021г. по т.д. № 1695/2019г. на ВКС, I т.о.

2. Може ли съдът да запази действието на прогласени за нищожни поради неравноправност клаузи в договор за банков кредит, сключен с потребител в чуждестранна валута /швейцарски франк/, по силата на които кредитът трябва да бъде върнат в същата валута и всички вреди от валутните промени и валутният риск са в тежест на потребителя? Касаторът твърди, че въпросът е решен противоречие с практиката на СЕС – Решение по дело С-260/18, Решение по дело С-118/17 и Решение по съединени дела С-70/17 и С-179/17, както и че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като създадената от ВКС практика по въпроса е неправилна и следва да бъде променена.

3. На ясен и разбираем език ли е изготвен договор за банков кредит, сключен с потребител, ако в договора не е посочен размер на дължимите месечни анюитетни погасителни вноски и погасителен план не е изготвен, подписан от страните и доведен до знанието на кредитополучателя? При такива обстоятелства и при непосочена в договора за кредит формула и методика за изчисляване на анюитетните вноски може ли да се приеме, че средностатистическият потребител, в разумни граници наблюдателен и съобразителен, може сам да изчисли размера на дължимата месечна анюитетна погасителна вноска? Поддържа, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

С молба от 02.06.2022г. касаторката е направила искане за спиране на делото до приключване на производството пред СЕС по дело С-350/22, тъй като въпросите по това дело касаят клаузите от типовия договор за кредит на ищеца „Юробанк България“ АД, които са основание за предявените по настоящото дело искове.

На настоящия съдебен състав е служебно известно наличието на отправено с определение № 1245 от 11.05.2022 г. по гр. дело № 865/2022 г. на Софийски апелативен съд, 8 граждански състав преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз /СЕС/, третиращо подобна хипотеза, при която клауза в договор за банков кредит, предвиждаща разрешеният кредит да се усвоява по блокирана сметка в чужда валута /швейцарски франкове/, а банката служебно да превалутира сумата в национална валута, като реалното усвояване на кредита се извършва в евро, и валутния риск се поема изцяло от потребителя и в тази връзка клаузата е призната за неравноправна. Преюдициалното запитване е отправено по следните правни въпроси:

1 Съответства ли на нормативните изисквания, уредени в чл. 3, § 1 и т. 1, б. "в" от Приложението към чл. 3, § 3 на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, национална правна уредба, позволяваща клауза в договор за банков кредит, съгласно която разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в чужда валута, но кредитополучателят не може ефективно, реално да се разпорежда с авоара в чужда валута по блокираната сметка, а тази сума служебно се превалутира от банката в националната или резервната валута, вследствие на което, от една страна, би се прехвърлил изцяло в тежест на потребителя валутният риск при съществена, радикална промяна в курсовите разлики, а от друга, кредитната институция би получила за сметка на потребителя неуговорена облага?; 2 При положителен отговор на първия въпрос дали националната юрисдикция може да приеме, че кредитът в действителност е уговорен в националната или резервната валута, в случай че установи, че само привидно кредитът е уговорен и усвоен в чужда валута – чрез заверяване на "блокирана" валутна сметка на кредитополучателя, вследствие на което банката служебно превалутира тази сума в националната или резервната валута.

Поставените преюдициални въпроси са от съществено значение за изхода на настоящото производство, поради което на основание чл. 631 във връзка с чл. 633 ГПК производството по настоящото дело следва да бъде спряно до произнасяне на СЕС.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Второ ТО