Определение № 193 от 09.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 182/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Х. А. Ч. от [населено място], общ. Рудозем, чрез процесуалния му представител адв. Младенов, срещу определение № 1672 от 06.12.2024г., постановено по адм.д. № 437/2024г. по описа на Административен съд – гр. Смолян, с което е оставена без разглеждане на основание чл. 159 т. 5 АПК като просрочена жалбата му срещу отказ за издаване на скица за УПИ III – 18, кв. 6 по регулационния план на [населено място], общ. Рудозем, обективиран в писмо изх. № УТ – 2027 – 146 – 001 от 17.09.2024г. на кмета на община Рудозем и с което определение е прекратено производството по делото. С частната жалба жалбоподателят твърди неправилност на оспореното определение като постановено в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209 т. 3 вр. чл. 236 АПК. Твърди, че неправилно съдът е приел, че се оспорва отказ за издаване на скица, като напротив посочва, че е оспорил вече издадената такава скица на по заявление от 03.09.2024 от кмета на община Рудозем. Посочва, че това е уточнено както в самата жалба, така и в уточняваща допълнителна молба към нея, като е било уточнено, че издадената скица е в несъответствие с действащия регулационен план. В тази връзка посочва, че оспорва издадена скица с невярно съдържание. Иска оспореното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът кметът на община Рудозем не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение, и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е основателна, но по различни от изложените в нея аргументи. За да постанови оспореното определение АС – гр. Смолян е приел, че се оспорва отказ да се издаде скица от действащия ПУП на [населено място], обективиран в писмо изх. № УТ – 2027 – 146 – 001 от 17.09.2024г. на кмета на община Рудозем. Приел е, че жалбата срещу този отказ е просрочена, тъй като от доказателствата е установено, че на жалбоподателя е връчено съобщение за невъзможността да бъде издадена исканата скица на 20.09.2024г., поради наличие на висящо дело в съд, като от този ден е започнал да тече срокът по чл. 149 АПК за оспорването му, който е изтекъл на 04.10.2024г. – работен ден. Поради това е направил извод, че подадената на 21.10.2024г. жалба е подадена извън законоустановения срок за оспорване и като просрочена я е оставил без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е неправилно. На първо място настоящият състав намира, че съставът на АС – гр. Смолян е указал надлежно на жалбоподателя да уточни кой акт на кой орган оспорва и съответно в тази връзка с молба от 05.12.2024г. процесуалният представител на жалбоподателя е уточнил, че оспорва отказа на кмета на община Рудозем да издаде скица – копие от действащия план на [населено място]. В тази молба никъде не се съдържа твърдения, че се оспорва съдържанието на вече издадена скица, каквото твърдение се навежда пред настоящата инстанция. Поради и това настоящия състав намира, че съдът се е произнесъл в рамките на сезирането си, а не както се твърди в частната жалба по непредявено искане. На второ място неправилно обаче съдът е приел, че жалбата срещу оспорения отказ за издаване на скица е просрочен, по следващите съображения. Правилно съдът е приел, че за отказа за издаване на скица, обективиран в писмо изх. № УТ – 2027 – 146 – 001 от 17.09.2024г. жалбоподателят е уведомен на 20.09.2024г., от която дата е започнал да тече срокът за оспорване. При постановяване на оспореното определение съдът не е съобразил, че в оспорения отказ, обективиран в писмото от 17.09.2024г., не е указано и не е отразено в какъв срок и пред който орган подлежи на обжалване отказът. В този случай относно срокът за оспорване е приложима разпоредбата на чл. 140 АПК и в частност ал. 1 на разпоредбата. Непосочване в акта или в съобщението за уведомлението за издадения акт пред кой орган и в какъв срок подлежи на оспорване, е основание за прилагането на чл. 140 ал. 1 АПК, според който „Когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца“. Предвид това, че в случая в писмото не е посочено пред кой орган и в какъв срок подлежи на оспорване отказът, то срокът за обжалването съобразно изричната норма на чл. 140 ал. 1 АПК е удължен на два месеца. Този срок е започнал да тече на 20.09.2024г. и към момента на подаване на жалбата от 21.10.2024г. не е бил изтекъл, съответно жалбата не е просрочена. В тази връзка подадената на 21.10.2024г. жалба е била подадена в срок, съобразно приложимата в случая норма на чл. 140 ал. 1 АПК. По изложените съображения, настоящият състав намира, че жалбата срещу отказа за издаване на скица, който е оспореният акт предвид подаденото уточнение на жалбата, не е била просрочена. Като е достигнал до обратен извод АС – гр. Смолян е постановил оспореното определение в противоречие със закона, поради което следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия. При продължаване на съдопроизводствените действия, предвид направените твърдения в частната жалба пред настоящата инстанция, съставът на АС – гр. Смолян следва да предостави за втори път възможност на жалбоподателя изрично да уточни кой е оспореният административен акт, а именно отказа за издаване на скица, обективиран в писмо от 17.09.2024г. или се оспорва съдържание на вече издадена скица, предвид законовата възможност по чл. 81 ал. 2 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение