Определение № 214 от 31.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 1049/2021 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба, подадена от ищцата И. С. С. срещу Определение № 90 от 01.03.2021г. по в.ч.т.д.№ 33/2021г. на Апелативен съд Велико Търново, с което е потвърдено определение № 260153 от 12.11.2020г. на ОД Русе по т.д.№ 118/2020г. за спиране, на основание чл.229,ал.1,т.4 ГПК, на производството по т.д.№ 118/2020г. на ОС Русе до приключване на производството по гр.д.№ 2479/2019г. на РС Русе, последното, имащо за предмет също частична претенция за друга част от цяло вземане при уважен в предходен процес частичен иск за друга различна част от вземането с влязло в сила решение. С частната касационна жалба се иска отмяна на определението на въззивния съд и потвърденото с него първоинстанционно определение като неправилно. Твърдението е, че решението по счетеното за обуславящо дело - гр.д.№ 2479/2019г. по описа на РС Русе, няма значение за правилното решаване на настоящия спор по т.д.№ 118/2020г. по описа на ОС Русе; че висящият пред районния съд спор е за друга част от процесното вземане; че двете дела са втори и трети по ред частичен иск, по отношение на които вече е формирана сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти с влизане в сила на решението по първия частичен иск - гр.д.№ 6225/2017г. на РС Русе /потвърдено с решение по в.т.д.№ 362/2018г. на ОС Русе и недопуснато касационно обжалване с определение № 98 от 04.03.2020г. по т.д.№ 1415/2019г. на 2 т.о. на ВКС/. Акцентира се, че висящото гр.д.№ 2479/2019г., заради което е постановено спирането, не може да излезе извън границите на формираната сила на пресъдено нещо с решението по гр.д.№ 6225/2017г. на РС Русе относно правопораждащите факти и не може да засегне размера, тъй като се отнася до друга част от вземането. Посочва се, че трите дела, касаят различни части от вземането и не го изчерпват: цялото вземане, дължимо на ищцата на основание чл.4.2 от договора като трето ползващо се лице, така както е било заявено и поддържано и по уважения с влязлото в сила решение по първия частичен иск, е за 300 000лв. - дължима от купувача цена по чл.4.2 от договор за прехвърляне собствеността върху две търговски дружества. Предмет на първия частичен иск, уважен с влязло в сила решение е част от вземането до размер на 22 000лв. Предмет на спора по гр.д.№ 2479/2019г. на РС Русе е също част от вземането - до размер на сумата 50 000лв. Предмет на настоящото производство пред ОС Русе е също част от вземането за сумата 100 000лв., т.е. общия размер на заявените частични претенции е 172 000лв. при обща дължима сума 300 000лв. В изложението по чл.284,ал.3, т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпроса: Намира ли приложение разпоредбата на чл.229,ал.1, т.4 ГПК в условията на ТР № 3 от 22.04.2019г. по тълкувателно дело № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС в случай, че между същите страни на същото основание, но за друга част от претендираното вземане има постановено влязло в сила решение и е формирана сила на пресъдено нещо спрямо правопораждащите факти по спорното право? При два висящи частични иска между същите страни, на същото основание, следва ли производството по последващия да бъде спряно при положение, че между същите страни на същото основание е имало предявен друг частичен иск, който е уважен с влязло в сила решение и вече е формирана сила на пресъдено нещо спрямо правопораждащите факти. Касаторът се позовава на противоречие с цитираното тълкувателно решение и счита, че неговият смисъл, не е във формално наличие на две висящи производства за различни части на вземането между същите страни на същото основание, а в зависимостта на последващото производство от формираната сила на пресъдено нещо на окончателно приключилото производство. Акцентира се на съображението, че ако първоначално предявеният иск бъде уважен, съдът следва да възобнови спряното производство и да зачете силата на присъдено нещо, с която се ползват установените с решението по частичния иск общи правопораждащи факти на спорното право. Жалбоподателят навежда като релевантно и обстоятелството, че в настоящия случай между двете висящи дела няма отношение на зависимост и преюдициалност, тъй като СПН относно правопораждащите факти е вече формирана в едно предходно първо приключило производство между същите страни на същото основание за друга част от вземането. Поддържа, че вместо да спре производството, съдът е следвало да го продължи и да зачете вече формираната сила на пресъдено нещо, в който смисъл е тълкувателното решение. В писмен отговор насрещната страна оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на подадената частна касационна жалба. Поддържа се, че действително е формирана сила на пресъдено нещо с уважаване с влязло в сила решение на първия частичен иск относно правопораждащите факти, но доколкото са предявени различни части от вземането, то предмет на съдебна защита е основателността на всеки от заявените размери и преценка за общо заявената сума. Счита, че в този смисъл е преюдициален въпросът за размера на евентуално уважената част по висящото друго дело спрямо евентуално основателния размер на частично заявените искове по настоящото дело. Поддържа, че паралелното движение на различни дела за различни части от един иск, би довело до правна несигурност спрямо общия размер на дължимото вземане. Счита, че след като в мотивите на влязлото в сила решение по гр.д.№ 6225/2017г. на РС Русе е прието, че е налице скрито задължение по смисъла на договора - необявено на купувача задължение на едно от прехвърлените дружества „в размер на сумата 35 762лв.”, с която сума следва да се намали цената, но намаление не е направено, тъй като частично предявената сума е в по-малък размер от остатъка след намалението, тази сума /т.е. 35 762лв./ „се ползва със сила на пресъдено нещо и следва да бъде съобразена в следващите висящи производства, и за да бъде сторено това, следва да е ясно каква сума вече е присъдена и какъв е дължимият остатък“. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Въззивната инстанция е констатирала, че претенциите по настоящото дело са предявени частично от дължими в общ размер на 300 000лв. суми на основание чл.4.2 от договор за продажба на бизнес /100 000лв. на основание чл.4.2.1. и 200 000лв. на основание чл.4.2.2./ и цената на предявения частичен иск е 100 000лв. /50 000лв. на основание чл.4.2.1. и 50 000лв. на основание чл.4.2.2. от договора/. Посочила е, че в Районен съд Русе е висящо гр. д. № 2479/2019г. между същите страни, на същото основание, което има за предмет частичен иск за сумата 50 000лв. /25 000лв. на основание чл.4.2.1. и 25 000 лв. на основание чл.4.2.2./, дължими суми по същия договор за продажба на бизнес. Установила е, че исковете и по двете висящи дела са за други части от вземането, извън тези по първоначално заведеното дело - гр. д. № 6225/2017 г. по описа на Русенския районен съд, по което с влязло в сила решение е уважен частичен иск за сумата 22 000лв., дължима на основание чл.4.2 от договора, но сумите по висящите дела не изчерпват пълния остатък от цялото вземане. Посочила е, че т. д. № 118/2020 г. по описа на Окръжен съд Русе е образувано, след като вече са били предявени частичните искове по висящото пред РС Русе гр. д. № 2479/2019г. и че настоящото дело се явява трето поред, с което са заявени частични претенции от едни и същи вземания. Счела е, че предходно заведеното и висящо гр. д. № 2479/2019г. по описа на Районен съд Русе се явява преюдициално по отношение на т. д. № 118/2020г., тъй като се отнася до различни части на едни и същи вземания и не съществува възможност производствата по по-рано заведеното дело в Районен съд Русе и по-късно заведеното т. д. № 118/2020г. по описа на Окръжен съд Русе да бъдат съединени. Позовавайки се на т. 3 от Тълкувателно решение 3 от 22.04.2019г. по т. д. № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е приел, че при постановяване на решението по т. д. № 118/2020г. следва да бъде съобразено обстоятелството за каква част от вземанията вече има постановени осъдителни решения, които са влезли в сила, поради което правилно производството по т. д. № 118/2020г. е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на производството по гр. д. № 2479/2019г. на Русенския районен съд. Настоящият състав счита за основателно искането за допускане на частното касационно обжалване във връзка с поставените в изложението въпроси при въведената от жалбоподателя допълнителна предпоставка: Отговорът на поставените в изложението въпроси е отрицателен. Даденото от въззивния съд разрешение, че при уважен с влязло в сила решение частичен иск за парично вземане, решението по което е формирало сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право, е необходимо, предвид последващо заведен и висящ процес по частичен иск между същите страни на същото основание за друга част от вземането, производството по третия по ред частичен иск между същите страни и на същото основание, с предмет незаявена в предходните производства част от вземането, да бъде спряно поради преюдициалност - чл.229,ал.1,т.4 ГПК на втория висящ спор, е постановено в противоречие с разума на ТР 3/2016г. от 22.04.2019г. по тълкувателно дело 3/2016г. на ОСГТК на ВКС. Съобразно указанията в мотивите към т.3 от тълкувателното решение, подлежи на спиране производството по последващия частичен иск до влизане в сила на решението по първоначално предявения частичен иск, уважаването на който предпоставя възобновяване на спряното производство и зачитане на СПН, с която се ползват установените с решението по частичния иск общи правопораждащи факти на спорното право. След като с влязло в сила решение е уважен частичен иск за парично вземане, СПН относно тези факти вече е формирана и следва да бъде зачетена самостоятелно - както от съда, пред който е висящ вторият частичен иск, така и от съда, пред който е висящ следващият по ред частичен иск за част от вземането, произтичащо от същото право, след като делата не са били съединени за разглеждане в общо производство. В хипотеза на последователно образувани дела с предмет частични искове за парично вземане, които са част от същото субективно материално право и при наличие на влязло в сила решение за уважаване на първоначално предявения частичен иск, е безпредметно и необосновано спирането на което и да било от висящите последващи дела поради „преюдициалност“ на предходното висящо. Преюдициално и от значение за правилното решаване на спора е само делото по първия частичен иск. Обективните предели на силата на пресъдено нещо на положителното съдебно решение по частичния иск, които вече са формирани и обхващат предмета на делото, задължават всеки съд във всеки последващ процес на предявен частичен иск за остатъка или друга част от вземането, да се съобрази на свое самостоятелно основание с тях, а по останалата част - останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем, може да се формира нова и различна сила на пресъдено нещо. Частната касационна жалба е основателна. Обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно. Основателно е становището на частния касационен жалбоподател, че смисълът на ТР №3/2016г. на ОСГТК на ВКС не е във формално наличие на две висящи производства за различни части на вземането между същите страни на същото основание, а в зависимостта на последващото производство от формираната сила на пресъдено нещо на окончателно приключилото производство. Основателен е доводът, че висящото гр.д.№ 2479/2019г., заради което е постановено спирането, не може да излезе извън границите на формираната сила на пресъдено нещо с решението по гр.д.№ 6225/2017г. на РС Русе относно правопораждащите факти и не може да засегне размера, тъй като се отнася до друга част от вземането. Неоснователно е становището в отговора на частната касационна жалба, че е формирана сила на пресъдено нещо с уважаването на първия частичен иск по отношение на размера на цялото вземане; че със сила на пресъдено нещо е установено, че от него следва да се приспаднат 35 762лв.; че мотивите в тази част „се ползват със сила на пресъдено нещо, която следва да бъде съобразена в следващите висящи производства, и за да бъде сторено това, следва да е ясно каква сума вече е присъдена и какъв е дължимият остатък“. Както се посочи, силата на пресъдено нещо по влязлото в сила решение за уважен частичен иск за парично вземане обхваща правопораждащите факти - основанието и източника на вземането и че ищцата е кредитор за сума в размер не по-малък от 22 000лв. Посоченият за установен в решението по гр.д.№ 6225/2017г. на РС Русе пълен/цялостен размер на вземането и съображенията за редуциране-намаление на цялото задължение с посочена сума, е извън предмета на делото по този частичен иск и не стои в правното основание - във фактите, които са породили вземането, предявено с него. И с влизане в сила на това решение ще е допустимо страните да повдигат въпроса за пълния размер на вземането, дължимо на кредитора по чл.4.2 от договора. Атакуваното определение е потвърденият с него първоинстанционен акт следа да бъдат отменени и делото да бъде върнато на окръжния съд за последващи процесуални действия. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.