Определение № 3195 от 18.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2366/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от община Варна, чрез юрисконсулт Ж. Хаджиев, против определение № 3104/03.11.2023 г., постановено по адм. дело № 1902/2023 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е оставено без уважение искането на страната за изменение на постановеното по делото определение № 2632/28.09.2023 г. в частта му за разноските. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, поради и което е поискано да бъде отменено. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответната страна – Й. Маринов, чрез адв. Н. Маринова, с писмено становище оспорва частната жалба и моли съда да я остави без уважение като неоснователна. Направено е искане за присъждане на разноски. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно, и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Първоинстанционното производство е образувано по жалба на Й. Маринов против мълчалив отказ на кмета на Община Варна по Заявление № 5305002587/04.08.2023 г. за извършване на административна услуга за заверка на молба-декларация. С определение № 2632/28.09.2023 г., постановено по адм. дело № 1902/2023 г. АС - Варна оставил без разглеждане жалбата на Маринов поради това, че при представянето на преписката от органа към нея са приложени и доказателства за изпълнение на исканата със заявлението административна услуга. Поради издаването на Удостоверение рег. № МД-Т23007504ВН/23.08.2023 г. съдът приел, че исканата от Й. Маринов услуга е извършена, което обуславя недопустимост на съдебното производство поради отпаднал правен интерес. Поради това, че с действията си кметът на Община Варна е станал причина за образуване на делото, в полза на Й. Маринов са присъдени разноски в размер на 610 лева – 10 лева за заплатена държавна такса и 600 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. С молба вх. № 14475/13.10.2023 г. процесуалният представител на община Варна – кметът на община Варна, е направил искане за изменение на определение № 2632/28.09.2023 г. в частта за разноските поради това, че производството се развива по ДОПК, поради и което жалбата се явявала преждевременно подадена. С обжалваното определение АС - Варна, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, е оставил без уважение искането на кмета на община Варна, в качеството му на процесуален представител на Община Варна, за изменение на определение № 2632/28.09.2023 г. в частта за разноските като е посочил, че не се споделя становището на молителя, че производството се развива по реда на ДОПК. Посочено е, че срокът за извършване на заявената на 04.08.2023 г. услуга е изтекъл на 11.08.2023 г., а Удостоверение рег. № МД-Т23007504ВН е издадено на 23.08.2023 г. Поради това, и по аргумент на чл. 142, ал. 3, пр. 2 АПК, съдът приел, че Й. Маринов има право на разноски. Обжалваното определение е правилно. По делото е безспорно установено, както че процесуалният представител на Й. Маринов е направил искане за присъждане на сторените от него разноски още с подаване на жалбата до съда, така и че разноските в общ размер от 610 лева са реално сторени. Следователно, изводът на първоинстанционния съд за дължимост на сторените от Маринов в производството пред АС - Варна разноски, кореспондира напълно с принципа за санкционния характер при присъждане на разноските в тежест на страната, спрямо която съдебния акт е неблагоприятен и в полза на изправната страна. Отделно от горното, жалбата на Й. Маринов до АС - Варна е подадена поради непроизнасянето на административния орган в предвидения 7-дневен срок по чл. 57, ал. 2 АПК. В случай, че органът се беше произнесъл в срок, то Й. Маринов не би имал право да оспори мълчалив отказ, а оттам и да направи необходимите разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение и държавна такса за образуване на административно дело пред АС - Варна. Фактът обаче, че на 23.08.2023 г., в хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд, административният орган е издал искания акт, означава, че с действията си е предизвикал образуването на делото и направените във връзка с него разноски. В настоящия случай, непроизнасянето на административния орган в срок е единствената причина за образуването на делото пред АС - Варна. Въз основа на изложеното, обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Частният жалбоподател и ответникът по частната жалба, претендират разноски за настоящото производство, но такива не се дължат на нито една от страните и не следва да бъдат присъждани. Според трайната съдебна практика, разноски в производството по разноски не се дължат. Общата норма на чл. 81 ГПК, съгласно която във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, се отнася до актовете, с които спорът се разрешава по същество. Определенията на съда, постановени в производство по чл. 248 ГПК, не са актове, с които се разрешава спор по същество. Поради това, искането на ответника по частната жалба за присъждане на разноски, направени пред касационната инстанция в производството относно разноските, е неоснователно и не следва да се уважава. По изложените съображения, Върховният административен съд, трето отделение,