Определение № 11711 от 19.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10682/2025 г.

Образувано е по частна жалба от Началник на сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Пловдив срещу Разпореждане № 8722/14.10.2025 г. на Административен съд - Пловдив по адм. дело № 2013/2025 г. С обжалваното разпореждане, на основание чл. 213а, ал. 1 АПК, първоинстанционният съд връща частна жалба, подадена от Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Пловдив срещу Разпореждане № 7955/17.09.2025 г. на Административен съд – Пловдив, по адм. дело № 2013/2025 г., поради неизпълнение на дадени с разпореждане от 24.09.2025 г. указания за отстраняване на констатираните нередовности на първоначалната жалба. Частният жалбоподател счита обжалваното разпореждане за неправилно и необосновано. Описва фактите като сочи, че указанията за поправяне на нередността на частната жалба са надлежно и в срок изпълнени – таксата е платена 26.09.2025 г., а писмото с платежния документ е предадено на Български пощи, за доставка с обратна разписка, от клеймото на която е видно, че е изпратено на 01.10.2025 г. Иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски пред настоящата инстанция. Частният жалбоподател се представлява от юрисконсулт И. Пенкова. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество, частната жалба е основателна. За да върне подадената жалба, съдът посочва, че с разпореждане от 24.09.2025 г. жалбата е оставена без движение, като на жалбоподателя е определен седмодневен срок да отстрани допуснатите нередовности при депозирането й като внесе сумата от 30 (тридесет) лева, представляваща държавна такса и да представи документ, удостоверяващ плащането. Съдът приема, че съобщението, ведно с разпореждането за оставяне на жалбата без движение и указанието за проправяне на нередовността е връчено на 24.09.2025 г. и съответно в 7-дневния срок, указанието не е изпълнено, поради което на основание чл. 213а, ал.1 АПК, връща частната жалба на подателя й. Определението на съда е валидно и допустимо, но неправилно. Пред настоящия съд е представено писмено обяснение от деловодителя на състава, постановил оспорения съдебен акт при Административен съд – Пловдив. От същото се установява, че Молба с вх. № 15868/01.10.2025 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив, ведно с документ за платена държавна такса, предвид малкия обем е приложена към писмени бележки по друго административно дело. От представените с частната жалба доказателства се установява по безспорен начин, че държавната такса за касационна жалба е платена в срок, а платежният документ е изпратен с писмо до Административен съд – Пловдив, също в срок, като писмото е получено в съда, поради което касаторът не може да носи неблагоприятните последици за причини, които са извън възможностите му за въздействие. С оглед посочено, първоинстанционният съд по обективни причини не е разполагал с доказателства, че дадените от него указания за поправяне на нередността на касационната жалба са изпълнени в срок, поради което неточно е установил фактите и неправилно е издирил, и приложил материалния закон. Налага се извод, че страната в срок и в цялост е изпълнила дадените от съда указания за поправяне нередовността на първоначалната си жалба, поради което не са били налице материалноправните предпоставки по чл. 213а, ал. 1 от АПК за връщане на жалбата. Предвид изложеното обжалваното разпореждане е неправилно и следва да бъде отменено, а касационната жалба изпратена на съда за продължаване на действията по администрирането й – чл. 213а, ал. 4 и 5 АПК. Настоящият касационен състав намира за неоснователна претенцията на частния жалбоподател за присъждане на разноски. По аргумент от чл. 143 АПК в съдебното производство отговорността за разноски произтича от факта на неоснователно повдигнатия правен спор и следва да се понесе от страната, чието правно твърдение е отхвърлено. Въпросът за разноските в производство по частна жалба по чл. 229 АПК следва да бъде разрешен в зависимост от изхода на делото при постановяване на крайния акт по съществото на спора. В подобни случаи, разпоредбите на чл. 143 АПК и чл. 78 и чл. 81 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, не намират приложение, когато съответното производство приключва с акт, след който спорът продължава да бъде висящ. Настоящото определение не слага край на делото, поради което няма основание при постановяването му да се присъждат разноски на страните. Разноските, направени от страните в рамките на частно производство пред по-горна инстанция, следва да се разпределят съобразно крайния изход на правния спор по делото – с крайния съдебен акт на инстанцията, която разрешава спора по същество. Поради това по претендираните от страните разноски следва да се произнесе съдът в основното производство, с чийто съдебен акт приключва делото. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение