Определение № 639 от 26.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 162/2025 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 във вр. с ал.1 ГПК. Образувано е по частна жалба от страна на пълномощника на „Инова Инвест“ АД със седалище [населено място] срещу определение №566/11.09.2024 г. на АС-Варна по в.ч.т.д.№ 417/24, с което е прекратено като недопустимо производството по ЧЖ на същата страна срещу разпореждане № 260055 от 20.05.2024г. на Добрички окръжен съд по т.д.№ 123/18г., с което съдът по несъстоятелността е указал на синдика на „Хил Сити“ АД в несъстоятелност да изпълни влязлата в сила сметка за разпределение. В ЧЖ пред ВКС се излагат оплаквания, че с обжалваното пред въззивния съд разпореждане се допуска недопустимо намесване в работата на синдика от страна на съда по несъстоятелността. Претендира се и указване от страна на въззивния съд/в настоящото производство-от ВКС/ на това, в кой момент настъпвала трансформацията на материалната маса на несъстоятелния длъжник в парични средства, подлежащи на разпределение. Ответникът по частната жалба не изпраща писмено становище. Върховен касационен съд, състав на Първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по срещу подлежащ на обжалване акт. За да постанови обжалваното пред ВКС определение за прекратяване на производството по ЧЖ срещу разпореждането на съда по несъстоятелността, с което последният е указал на синдика на „Хил Сити“ АД в несъстоятелност да изпълни влязлата в сила сметка за разпределение, съгласно чл.729 ал.4 от ТЗ, съдът го е приел за неподлежащо изобщо на обжалване с ЧЖ по следните съображения: същото не е сред посочените в общата норма на чл.613а ал.1 от ТЗ актове на съда по несъстоятелността, подлежащи на пълен инстанционен контрол, а обжалваемостта му пред апелативния съд се преценява според препращащата към ГПК разпоредба на чл.613а ал.3 от ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл.274 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК на обжалване пред по-горна инстанция подлежат определенията на съда, чиято обжалваемост е изрично предвидена от законодателя, както и тези, за които, макар да липсва конкретна правна норма, която ги определя като обжалваеми, имат преграждащ по-нататъшното развитие на делото характер. Настоящето разпореждане не е нито сред изрично предвидените като подлежащи на обжалване актове, нито е преграждащо развитието на производството по несъстоятелност. Следователно по отношение на него са неприложими и двете хипотези на чл.274 ал.1 от ГПК. Настоящият състав на ВКС,Първо т.о. напълно споделя изложените по-горе съображения за недопустимост на обжалването на акта на съда по несъстоятелността, с който е указано на синдикат да изпълни влязлата в сила сметка за разпределение. Правилно е прието, че този акт не припокрива характеристиките на такъв по ал.1 на чл.274 ГПК, в някоя от уредените хипотези на обжалване с ЧЖ на съдебни актове, нито е уреден като обжалваем в някоя от специалните хипотези в разпоредбите на чл.613а ТЗ. Следователно обжалваното определение на АС-Варна се явява законосъобразно и следва да се потвърди. Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Първо търговско отделение