Определение № 816 от 19.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 560/2026 г.

Производството е по чл.282, ал.2 ГПК вр. чл.48, ал.4 Закона за арбитража /ДВ, бр.63 от 2025г., в сила от 01.08.2025г./. Образувано е по молба от Д. А. А., действащ като едноличен търговец „Д. 01 – Д. А.“, [населено място], чрез адв. А.М. за спиране на изпълнението на арбитражно решение, постановено на 05.12.2025 г. по арбитражно дело №7/2025 г. по описа на Арбитражен съд при Стопанска асоциация - Пловдив. Молителят е ищец в производството по чл.47 и сл. Закона за арбитража /заглавие изменено с ДВ, бр.63 от 2025г., в сила от 01.08.2025г./. по искове срещу „СиЕйч (Люксембург)“ САРЛ (CH (Luxembourg) SARL, частно дружество с ограничена отговорност, учредено и съществуващо съгласно законите на Великото Херцогство Люксембург за прогласяване нищожността, евентуално за отмяна на горепосоченото арбитражно решение, с което е осъден да плати сумата 14 346.64 евро- неустойка за забава по Договор за бизнес кредит №6555 от 05.12.2019г. и сумата 713.42 лева деловодни разноски. Претендира спиране на производството по посоченото изпълнително дело, като твърди, че е образувано за изпълнение на оспореното арбитражно решение и по сметка на ЧСИ е постъпила сумата 11 452.03 евро. Поддържа, че са представени убедителни писмени доказателства по смисъла на чл.48, ал.4 ЗА, поради което не следва да внася обезпечение. Настоящият съдебен състав на ВКС намира искането на основание чл.48, ал.4 ЗА за неоснователно. На спиране по реда на чл.48, ал.4 ЗА подлежат осъдителните арбитражни решения, чиято нищожност или отмяна се претендира с иск по чл.47 ЗА. За да се допусне спиране на изпълнението на арбитражното решение, е необходимо ищецът да представи надлежно обезпечение в размер на интереса от отмяната. ВКС може да спре изпълнението и без обезпечение, когато са налице убедителни писмени доказателства за наличие на основание за отмяна. Към исковата молба са представени процесното арбитражно решение, договора за заем бизнес кредит, сключен между „Ленно“ АД /заемодател/ и ЕТ „Д. 01 – Д. А.“, [населено място] /заемополучател/ за сумата 5 100 евро за погасяване на разноски по самия кредит и за оборотни средства; договор за цесия, по силата на който вземането на заемодателя са прехвърлени на „СиЕйч (Люксембург)“ САРЛ (CH (Luxembourg) SARL, Люксембург; доказателства за усвояване на кредита по сметка на Д. А.; трудов договор; доказателства за вписването му като едноличен търговец на 27.11.2019 г. и че за периода 2019 г. – 2026 г. няма регистрирани фискални устройства и подавани ГДД; доказателства за ползване на болничен отпуск; доказателства за наличие на висящ спор между страните за обявяване на договора за заем за нищожен. За доказване на твърдените обстоятелства, че заемът е отпуснат и ползван за лични нужди на Д. А., който има качество „потребител“, а не за осъществяване на търговска дейност; че едноличният търговец е регистриран по настояване на дружеството - заемодател и с единствена цел сключване на договора за заем, е поискано допускане на гласни доказателства и изискване на цялото арбитражно дело. Настоящият съдебен състав намира, че от представените писмени доказателства се установяват част от твърдените факти, но не е налице хипотезата на чл.48, ал.4, пр.второ ЗА, поради което молбата за спиране на изпълнението на арбитражното решение следва да се остави без уважение. Не са представени убедителни писмени доказателства за твърдените основания за нищожност – неарбитрируемост на спора съгласно чл.19, ал.1 ГПК, вр. §13, т.1 ДР на ЗЗП и нарушение на чл.47, ал.2, т.1 ЗА /в сила от 03.03.2026 г./, евентуално за отмяна на арбитражното решение по чл.47, ал.1, т.2 и т.4 ЗА. Воден от горното, Върховният касационен съд