Определение № 97 от 13.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 286/2017 г.

П. Т. И. е подал частна жалба срещу постановено по делото определение № 472 от 29.09.2017 г., с което настоящият съдебен състав не е допуснал до касационно обжалване въззивно решение № 6635 от 10.08.2016 г. по гр.д. № 14485 /2015 г. на Софийски градски съд, г.о. и е осъдил П. Т. И. да заплати на насрещните страни В. А. А. и М. С. А. по 1 000 (хиляда) лева разноски в касационното производство. П. Т. И. твърди, че частната жалба е допустима, тъй като обжалваното определени, с което не се допуска касация, не прегражда триинстанционното производство, т.е. по-нататъшното развитие на делото. П. Т. И. твърди, че обжалваното от него определение е незаконосъобразно, тъй като не е допуснато до касация необосновано, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила въззивно решение, за което се излагат съображения. Насрещните страни В. А. А. и М. С. А. не са подали писмен отговор на частната жалба. Настоящият състав, на когото делото е докладвано по разпореждане на председателя на първо гражданско отделение на ВКС за проверка на допустимостта на частната жалба, намира частната жалба за недопустима, тъй като е подадена срещу определение на ВКС, което не подлежи на обжалване. Съображенията са следните: Определение № 472 от 29.09.2017 г. по гр.д. № 286 /2017 г. на Върховния касационен съд, І г.о. е постановено в производство по чл.288 ГПК. Както е посочено по-горе с него не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение. На отделно обжалване с частна жалба подлежат само отделни определения – тези, посочени в разпоредбата на чл.274 ГПК, между които и първоинстанционните преграждащи определения на Върховния касационен съд (тези преграждащи определения, които са постановени за първи път от ВКС). На визираните в чл.274 ГПК определения разпоредбата на чл.279 ГПК приравнява и разпорежданията на съда, следователно на отделно обжалване подлежат и тези разпореждания, постановени от ВКС, които са преграждащи. Определенията, с които състав на ВКС на основание чл.288 ГПК допуска касационно обжалване или не допуска касационно обжалване, не подлежат на обжалване. С тях ВКС се произнася по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, поради което те не са преграждащи. ГПК не предвижда и самостоятелното им обжалване. Ако бъде допуснато разглеждане на касационната жалба, ВКС я разглежда по същество. А ако то не бъде допуснато, ГПК предвижда изрично в правилото на чл.296,т.3 ГПК, че.въззивното решение влиза в сила. Поради което тези определения са окончателни. Случаят е точно такъв. С това процесуалният ред за защита е изчерпан и частната жалба срещу определението не е допустима и не може да бъде разглеждана по същество, а следва да бъде върната. Воден от изложеното настоящият състав