Определение № 179 от 23.09.2020 г. на ВКС по т. д. № 190/2020 г.

Производството е по чл.47, ал.2 и чл.47, алл1, т.4 ЗМТА. Образувано е по предявен от Р. Ц. В., с ЕГН [ЕГН], срещу „Профи Кредит България“ ЕООД, иск за прогласяване нищожността на арбитражно решение № 1052 от 21.01.2016 г. на арбитър Б. Г., с което ищцата е осъдена да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД сумата 4 496.35 лв. по договор за револвиращ заем от 17.12.2012 г., ведно със законната лихва от постановяване на решението. Евентуално, ищцата претендира за отмяна на арбитражното решение поради ненадлежното й уведомяване за арбитражното производство. Ответникът по иска за отмяна – „Профи Кредит България” ЕООД не е заявил становище по предявените искове. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното: Защитата срещу неправилни арбитражни решения на основанията по чл.47, ал.1 ЗМТА и срещу нищожни арбитражни решения по чл.47, ал.2 ЗМТА, се реализира чрез иск, чието предявяване е обвързано от предвидения в чл.48, ал.1 ЗМТА тримесечен преклузивен срок. В ЗМТА липсва изрична разпоредба, изключваща приложимостта на срока по чл.48, ал.1 ЗМТА при иск за прогласяване нищожност на арбитражното решение, нито е налице препращане към процесуални норми на ГПК, касаещи защита срещу нищожно съдебно решение. Неспазването на предвидения в чл.48, ал.1 ЗМТА преклузивен срок, обуславя недопустимост на иска за отмяна на арбитражното решение, както и на иска за прогласяване нищожността на същото. От данните по делото, съдържащи се и в изисканата и приложена преписка с вх. № 7343/24.07.2017 г. на ВКС, заедно с ч.т.д. № 2547/2017 г. и ч.т.д. № 378/2018 г. на второ т.о., е видно, че идентична искова молба от ищцата е постъпила във ВКС в срока по чл.48, ал.1 ЗМТА - на 24.07.2017 г., но същата е върната с влязло в сила разпореждане на председателя на второ т.о., поради неизпълнени указания за отстраняване на констатирани нередовности. Последващата искова молба е депозирана пред Софийски градски съд на 07.01.2019 г., като образуваното гр.д. № 830/2019 г. е прекратено и изпратено по компетентност на ВКС, на основание чл.118, ал.2 ГПК. Съобразно твърденията в тази искова молба, ищцата е узнала за решението и за издадения въз основа на него изп.лист на 27.04.2017 г. Предвид твърденията на ищцата и данните в приложената преписка, следва да се приеме, че при предявяване на исковата молба с вх. № 2000399 от 07.01.2019 г. преклузивният срок по чл.48, ал.1 ЗМТА е изтекъл, поради което само на това основание исковете /главен и евентуален/ следва да се преценят като недопустими. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение