Определение № 781 от 29.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1824/2013 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 пр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба,подадена от В. С. С. чрез адв.Д. И. срещу определение № 2321 от 22.10.12г. по в.гр.дело № 107 /12г.на Софийски апелативен съд,постановено в производство по чл.248 ал.1 ГПК,с което е отхвърлено искането на същата страна за изменение на решението от 21.06.12г.по гр.дело № 107/12г.на САС,8 състав в частта,с която е осъден да заплати на К. Г. съдебни разноски,съставляващи платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред СГС в размер на 3300 лв и на [фирма] съдебни разноски пред САС в размер на 500 лв. Поддържа,че определението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила,изразяващо се в присъждане на разноски в полза на ответниците,без да са представили списък по чл.80 ГПК. С определение № 199 от 27.03.13г.,постановено по ч.гр.дело № 1824/13г.на ВКС,ІV състав производството е спряно на основание чл.292 ГПК до приемане на тълкувателно решение по ТД № 6/12г.на ОСГТК на ВКС. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като взе предвид,че по ТД №6 /12г.на ОСГТК е прието тълкувателно решение № 6 от 6.11.13г.по ТД № 6/12.г.на ОСГТК на ВКС,намира,че производството по делото следва да бъде възобновено и да се произнесе по същество на частната жалба. Частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество, тя е неоснователна. Действително, както се поддържа в частната жалба, въззивниците- ответници не са представили пред въззивния съд списък на разноските. Те обаче своевременно са претендирали присъждане на разноските и са представили доказателства за направените от тях – К. С. - разноски за адвокатско възнаграждение в размер 3300 лв,видно от представения пред СГС договор за правна защита и съдействие от 7.02.11г.,а [фирма] – платежно нареждане за внесена държавна такса. Разпоредбата на чл. 80, изр. 2, във вр. с изр. 1 ГПК ясно и еднозначно сочи, че ако страната не е представила списък на разноските до приключване на последното заседание в съответната инстанция, тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Съгласно тази разпоредба, представянето на списък на разноските в съответната инстанция е особена абсолютна процесуална предпоставка за възникване и упражняване единствено на процесуалното право по чл. 248, ал. 1, предл. 2 от ГПК – да се иска изменение на решението в частта му за разноските,но непредставянето му няма за последица освобождаване от отговорност за разноски на насрещната страна,както правилно е приел апелативният съд.В този смисъл е и приетото с Тълкувателно решение № 6 по ТД№ 6/12г.,в което е посочено,че според чл. 80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай, тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Следователно представянето на списък по чл.80 ГПК е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението в частта му за разноските. Различен е въпросът за доказване на тези разходи. Доказването е относимо към основателността на искането за присъждането им, а не към неговото процесуално въвеждане, поради което и представеното в производството доказателство за направен един разход не може да замени списъка по чл. 80 ГПК и свързаните с непредставянето му правни последици по чл. 80, изр. 2 ГПК. Обжалваното определение е постановено в съответствие със задължителната практика,поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.