Определение № 40 от 16.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 649/2020 г.

Производството е по чл.248 ал.1 ГПК. Образувано е по молба с вх. №9709/08.12.2020г. на „Инвестбанк“ АД, с която се иска да бъде изменено определение №679/07.12.2020г., постановено по т.д.№649/2020г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т.о. в частта му за разноските. Твърди се, че касационният състав не е присъдил разноските на банката за касационната инстанция, посочвайки че не са представени доказателства за извършването им. Молителят представя молба вх.№464/10.01.2020г. по описа на САС с приложен списък за разноските и доказателства за изплатен адвокатски хонорар във връзка с подадения отговор на касационната жалба. Претендира да бъде изменено определението като касаторът „Месокомбинат –Плевен“ АД (л.) бъде осъден да заплати на банката сумата 3 600лв. – адвокатски хонорар с включен ДДС. В срока по чл.248, ал.2 ГПК е представена писмена молба - становище от касатора „Месокомбинат –Плевен“ АД (в ликвидация), в който се поддържа, че молбата по чл.248, ал.1 ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Сочи се, че видно от молбата на ответната банка, възнаграждението от 3 600лв. се претендира за две различни правни защити – тази по настоящото дело и тази по ч.т.д.№648/2020г. на ВКС, ІІ т.о., без да е ясно обозначен размерът на адвокатския хонорар за всяко правно действие. Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното: С определение №679/07.12.2020г., постановено по т.д.№649/2020г. по описа на ВКС, ТК, настоящият състав не е допуснал по касационната жалба на „Месокомбинат –Плевен“ АД (л.) касационно обжалване на решение №1805 от 15.07.2019г по в.т.д.№697/2019г. на САС. В мотивите на определението е отразено, че разноски за касационната инстанция в полза на „Инвестбанк“ АД не следва да се присъждат, тъй като ответната банка не представя доказателства за извършени такива разноски. От приложените към молбата по чл.248, ал.1 ГПК доказателства, а именно: договор за процесуално представителство от 10.08.2016г.; молба до ВКС, подадена чрез САС с вх.№464/10.01.2020г.; списък за разноски от 09.01.2020г. и преводно нареждане за сумата 3 600лв. от 06.01.2020г., се установява, че ответникът по касация „Инвестбанк“ АД своевременно е представил доказателства за направените от банката разноски в размер на 3 600лв. с ДДС за осъществяване на правна защита във връзка с подадената от „Месокомбинат –Плевен“ АД (л.) касационна жалба. При това положение молбата по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на определението е основателна и следва да бъде уважена с оглед разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК. Неоснователно е възражението на касатора за недължимост за претендираните разноски поради липса на обозначаване на заплатения адвокатски хонорар по настоящото дело и на този по ч.т.д.№648/2020г. на ВКС, ІІ т.о. Действително в представените от банката доказателства не е посочено и не е направено разграничение за заплащане на два отделни хонорара с оглед изготвянето на отговор на касационната жалба по настоящото дело и с оглед изготвянето на частната касационна жалба, въз основа на която е било образувано ч.т.д.№648/2020г. на ВКС, ІІ т.о. Следва да се има предвид обаче, че в молбата от 10.01.2020г., подадена чрез САС, „Инвестбанк“ АД изрично е посочил, че представя списъка за разноски във връзка с недопускането на въззивното решение до касационен контрол, т.е. във връзка със защита по касационната жалба. Отделно, не може да се приеме, че претендираното адвокатско възнаграждение от 3 600лв. с ДДС е относимо към частното производство, тъй като съгласно практиката на ВКС разноски в производството по чл.248 ГПК не се присъждат. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,