Определение № 8088 от 16.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6896/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от „МОНОУТС“ ЕАД, чрез адв. С. Картунова срещу Определение № 15922/24.04.2026 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 4826/2026 г. с което е оставено без уважение искането на дружеството за спиране на предварителното изпълнение на Заповед прилагане на принудителна административна мярка № GPPAM 1315400/30.03.2026 г., издадена от младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ Благоевград, ОДМВР Благоевград. Частният жалбоподател, сочи, че определението е неправилно, тъй като допуснатото предварително изпълнение ще причини значителна и трудно поправима вреда на дружеството а именно: ще доведе до значителни финансови загуби. Претендира отмяна на обжалваното определение и моли предварителното изпълнение на заповедта да бъде спряно. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – мл. автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ Благоевград, ОДМВР не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Производството по делото е във връзка с подадена жалба от „МОНОУТС“ ЕАД срещу Заповед прилагане на принудителна административна мярка № GPPAM 1315400/30.03.2026 г., издадена от младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ Благоевград, ОДМВР Благоевград. Заповедта е издадена на основание чл. 171, т. 2а, б. а от ЗДвП, която предвижда прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. За да постанови обжалваното определение съдът е счел твърденията на жалбоподателя, че от предварителното изпълнение могат да настъпят значителни и трудно поправими вреди са недоказани, поради което не са налице предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК и искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта следва да бъде оставено без уважение. Определението е правилно. Приложената Заповед № 3406 от 30.09.2024 г. издадена от полицейски инспектор в ОПП към СДВР по чл. 171, т. 2а, б. "б" ЗДвП подлежи на предварително изпълнение по силата на закона – чл. 172, ал. 6 ЗДвП. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедите, е необходимо адресатът на акта, искащ спиране, да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда - чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК. Вредата може да бъде както имуществена – загуба или пропусната полза, така и неимуществена. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той трудно да може да я поправи. Настъпването й следва да е достатъчно вероятно. За вероятността от настъпването на вредата и за възможния й размер трябва да бъдат представени доказателства, а не само да има твърдения в тази насока. В случая в жалбата на дружеството до АССГ е посочено, че предварителното изпълнение на заповедта ще препятства ефективното упражняване на дейността му тъй като същата е свързана с охранителна дейност. Безспорно всяко предварително изпълнение на административния акт от страна на администрацията може да причини неудобства и да засегне права и интереси. В случая обаче, дори и да се приеме, че на касационния жалбоподател би се причинила вреда от невъзможността му да ползва процесното моторно превозно средство, то същата не е нито значителна, нито трудно поправима. Като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не е установена. Поддържаните в първоинстанционната и в частната жалба възражения за незаконосъобразност на заповедта за прилагане на ПАМ са неотносими към предварителното й изпълнение, а касаят спора по същество, поради което не следва да бъдат обсъждани. Целта на прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "б" ЗДвП е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Незабавното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя, със същата степен на значимост. Определението не страда от релевираните с частната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение