Определение № 50096 от 12.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1689/2021 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по постъпила молба от К. Л. К. и Г. И. К., чрез процесуален пълномощник, за изменение на решение № 50104 от 23.02.2023 г. по т. д. № 1689/2021 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о. в частта за разноските, като присъдените за въззивната инстанция разноски в полза на Гаранционен фонд бъдат намалени от 2 083.33 лв. на 800 лв. Насрещната страна – Гаранционен фонд, чрез процесуален пълномощник, представя в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК писмен отговор, с който оспорва основателността на молбата. Счита, че присъдените в полза на Фонда разноски за въззивното производство са правилно изчислени и не следва да се намаляват. За да се произнесе по искането, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното: Молбата за изменение на съдебния акт в частта относно разноските е депозирана в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от легитимирани страни, при спазване на процесуалните изисквания, поради което е допустима. По съществото й, съдът намира следното: С решение № 50104 от 23.02.2023 г. по т. д. № 1689/2021 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о. е отменено решение № 527 от 21.05.2021 г. по в. гр. д. № 3317/2020 г. на Апелативен съд – София, ГО, 10-ти състав, в следните части: в частта, с която частично е отменено първоинстанционното решение № 4020 от 07.07.2020 г. по гр. д. № 1438/2018 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, 5-ти състав и са отхвърлени исковете на К. Л. К. и Г. И. К. за разликата над 150 000 лв. до 180 000 лв. за всеки от ищците, като Гаранционен фонд е осъден да им заплати по още 30 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина им И. К. К., причинена вследствие на ПТП, настъпило на 11.05.2016 г., ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от 26.11.2016 г., както и по 1 461 лв. – разноски за касационната инстанция. В останалите обжалвани части допуснатото до касационен контрол въззивно решение е оставено в сила. Следователно и с оглед чл. 81 ГПК, вр. чл. 78 ГПК с решението си ВКС се е произнесъл и по направените разноски по делото пред касационната инстанция, както и по дължимото на процесуалния представител на ищците на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение при инстанционното разглеждане на спора, но въпреки съдържащото се в касационната жалба от 29.06.2021 г. искане, с касационното решение не са били преизчислени съразмерно с отхвърлената част от исковете дължимите от К. и Г. К. разноски, сторени от Гаранционния фонд във въззивното производство. Настоящият състав, отчитайки горните обстоятелства, както и обжалваемия интерес във въззивната инстанция, намира, че дължимите в полза на Гаранционен фонд разноски за производството пред Апелативен съд – София са в размер на 900 лв., от които 800 лв. – платена държавна такса за въззивното производство, и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Поради това, касационното решение следва да бъде изменено в частта за разноските, като въззивното решение бъде отменено в частта, с която настоящите молители са осъдени да заплатят на Гаранционен фонд сумата над 900 лв. до 2 083.33 лв. В останалата ѝ част молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед горното, следва да се приеме, че законните основания за изменение на решението в частта за разноските за посочените суми са налице, поради което съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение