Определение № 1357 от 23.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 901/2024 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. В. С. срещу определение №359/16.02.2024 г. по ч.т.д.№ 25/2024 г. на ВКС Първо търговско отделение, с което е оставена без разглеждане частната му касационна жалба срещу определение №628/16.10.2023г. по ч.т.д. №718/2023 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 10.07.2023 г. по ф.д.№ 4684/2004 г. на Софийски градски съд, с което е оставено без разглеждане заявление вх.№279614/26.06.2023г. на А. В. С. с искане за вписване в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на новонастъпили промени по партидата на Сдружение „МИРТА- Младежки инициативи за развитие и творческа активност“. В частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и поради необосноваността му. Жалбоподателят поддържа, че липсата на произнасяне по същество относно прекратяване на участието му в управителния съвет на сдружението може да доведе до ограничаване при упражняване на правото му за заемане от него на публична длъжност, като той ще бъде принудително обвързан от правоотношение, чиито правни последици не желае. Счита, че неуреждането на последиците от пропускане на срока за пререгистрация на юридически лица с нестопанска цел, какъвто е настоящият случай, представлява празнота в правото, която следва да бъде преодоляна,а формалното произнасяне по частната жалба, с която е бил сезиран съставът на ВКС, представлява липса на мотиви и води до необоснованост на обжалваното определение. Така аргументиран, жалбоподателят моли за отмяна на атакуваното определение на ВКС и за произнасяне по същество, алтернативно за връщане на делото на Софийски градски съд с указания за разглеждането му по същество. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, намира следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по заявление с вх.№279 614/26.06.2023г. на А. В. С. за вписване в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на новонастъпили промени по партидата на Сдружение „МИРТА – Младежки инициативи за развитие и творческа активност“, а именно – заличаване на заявителя като член на управителния съвет на сдружението. За да потвърди определение от 10.07.2023г. по ф.д.№4684/2004г. на Софийски градски съд ФО 5 състав, с което заявлението е оставено без разглеждане, въззивният съд е приел, че съгласно чл.17 и чл.18 от ЗЮЛНЦ от момента на влизане в сила на измененията на същия закон /01.01.2018г./ компетентността по отношение на извършването на вписванията на промените в регистрирано сдружение с нестопанска цел е на Агенция по вписванията, а за съда съществува единствено задължение да издаде удостоверение за актуалното състояние по регистрацията на лицето. Като неоснователни въззивният съд е преценил въведените от жалбоподателя твърдения, че не съществува друг правен ред за уреждане напускането му като член на сдружението и член на УС на същото, поради невъзможност да бъде открит председателят на сдружението. Посочил е, че приемането на решения по тези въпроси е от изключителната компетентност на общото събрание на сдружението, а законодателят е предвидил специален ред за свикване на такова събрание при бездействието на председателя. Съставът на ВКС е бил сезиран с частна касационна жалба от настоящия жалбоподател срещу постановеното въззивно определение. За да постанови своето определение, с което е оставил без разглеждане частната касационна жалба, съставът на ВКС Първо търговско отделение, се е позовал на Тълкувателно решение №5/2015г. от 12.07.2018г. по тълк. д.№5/2015г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което не подлежи на касационно обжалване по реда на чл.274 ал.3 т.2 от ГПК акт на апелативен съд, с който е потвърден отказ на окръжен съд за вписване в регистрите на юридическите лица; общите правила на охранителните производства се прилагат и за предвидените в ГПК и в други закони охранителни производства, доколкото не са установени особени правила; общото правило за охранителните производства в чл.540 ГПК не се отнася до уредбата на вписванията в съдебни регистри на юридическите лица поради изричната разпоредба на чл. 606 ГПК, според която решението на регистърния съд, с което е отказано вписване по реда на Глава 55 на ГПК - „Вписване на юридически лица“, подлежи на обжалване с частна жалба пред съответния апелативен съд, като изрично е регламентиран редът за обжалване на отказа на регистърния съд, компетентността на съответния апелативен съд и реда за разглеждане на частната жалба, без да е предвидена възможност за обжалване на акта на апелативния съд; различни правила във връзка с обжалваемостта на решението, с което е отказано вписване в съдебен регистър на юридически лица, са установени изрично в други закони като Закона за политическите партии и Закона за вероизповеданията. Съставът на ВКС Първо търговско отделение е посочил, че с приемане на Закона за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър /ДВ, бр.74 от 20 септември 2016 г., в сила от 01.01.2018 г./, част от противоречивата практика на ВКС относно възможността за касационно обжалване на въззивни актове, постановени в производство по чл.595 – чл.606 ГПК, е преодоляна, като след тази дата законодателно въведеното с чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ ограничение за инстанционен контрол по отношение на отказ за вписване в търговския регистър обхваща и отказа за вписване в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, поради което т.2 от Тълкувателно решение №1/17.07.2001 г. ОСГК на ВКС за обжалваемостта на потвърдения от апелативен съд отказ за вписване на обстоятелства, подлежащи на вписване в съдебен регистър, е загубила сила. По-нататък съставът на Първо търговско отделение на ВКС е приел, че заявлението за вписване по партидата на сдружението с нестопанска цел е подадено след влизане в сила на горепосочения Закон за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър /ДВ, бр.74 от 20 септември 2016 г., в сила от 01.01.2018 г./. Тъй като сдружението не е било пререгистрирано в срока до 31.12.2022 г., съгласно изискването на § 25 от ПЗР на ЗИД на ЗЮЛНЦ, е посочил,че в този случай компетентен да се произнесе по подаденото заявление е Софийски градски съд- като окръжен съд по седалището на юридическото лице, но този извод не е от характер да обуслови допустимост на подадената частна касационна жалба, преценката за която се основава на липсата на предвидена от законодателя обжалваемост на акта на въззивния съд. Тъй като решението на апелативния съд по жалба срещу отказ за вписване в регистъра е изключено от касационен контрол, съгласно чл.274 ал. 4 от ГПК, съставът е достигнал до извода,че такъв е недопустим и за всички определения, постановени в производството по подаденото заявление за вписване, включително и определението, с които заявлението се оставя без разглеждане, като е оставил частната касационна жалба, с която е бил сезиран, без разглеждане. Така постановеното определение е правилно. Същото е съобразено със задължителната практика на Върховен касационен съд и аргументирано с мотиви, които настоящият състав на касационната инстанция напълно споделя. Наведените от частния жалбоподател съображения в частната жалба нямат пряко отношение към законосъобразността му, а са във връзка с обосноваване целесъобразността от постановяване на положителен за лицето съдебен акт по същество. Поради това не могат да доведат до различен от постановения правен резултат. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,