Определение № 5054 от 05.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4099/2025 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 2 от ГПК. С молба вх. № 87 092/17.07.2025 година М. Н. Д. е поискала да бъде спряно предварителното изпълнение на невлязлото в сила въззивното решение № 2992/16.05.2025 година на Софийски градски съда, гражданско отделение, І-ви въззивен брачен състав, постановено по гр. д. № 2348/2024 година, с което след отмяна на първоинстанционното решение № 16 565/13.10.2023 година на Софийския районен съд, 91-ви състав, постановено по гр. д. № 13 363/2022 година на основание чл. 128, ал. 1 от СК е определен режим на лични отношения на Д. Д. П. с малолетната и внучка Ж. Д. П. като има право да вижда и взима детето всяка последна четна седмица на месеца, включваща дните събота и неделя, за времето от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с преспиване, както и пет поредни дни през лятото, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката М. Н. Д. и режима на личните отношения на бащата с детето, като при осъществяване на този режим бабата ще взема и връща детето от и в дома на майката. Въззивното решение е било съобщено на М. Н. Д. на 16.06.2025 година, като същата в срока по чл. 283 от ГПК го е обжалвала с касационна жалба с вх. № 85 030/14.07.2025 година, подадена по пощата на 11.07.2025 година. С оглед на това въззивното решение на Софийски градски съд не е влязло в сила и може да бъде спряно по реда на чл. 282, ал. 2 от ГПК. Спирането по реда на чл. 282, ал. 2 от ГПК е приложимо по отношение на въззивните решения, които подлежат на предварително изпълнение по силата на чл. 404, т. 1, пр. 2 от ГПК. В конкретния случай въззивното решение № 2992/16.05.2025 година на Софийски градски съда, гражданско отделение, І-ви въззивен брачен състав, постановено по гр. д. № 2348/2024 година подлежи на предварително изпълнение, поради което е налице първата предпоставка за допускане на исканото спиране. Същото обаче се допуска само след предоставянето на надлежно обезпечение от страна на касатора, което при парични вземания е в размер на присъдената сума-чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК, а при исковете за вещни права е в размер на данъчната оценка на имота-чл. 282, ал. 2, т. 2 от ГПК. В случая решението, чието спиране се иска не попада в нито една от двете групи по чл. 282, ал. 2 от ГПК, поради което размерът на обезпечението се определя по реда на чл. 282, ал. 3 от ГПК. С оглед на обстоятелствата по конкретния случай този размер е определен на 1000.00 лева с разпореждане № 179/24.10.2025 година, като на М. Н. Д. е даден едноседмичен срок от съобщението, в който да представи доказателства за плащането й. Д. е била уведомена за това задължение на 30.10.2025 година, като с платежно нареждане от 03.11.2025 година по сметката за обезпечения на ВКС е внесена сумата от 1000.00 лева, с оглед на което са налице предпоставките за спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 2992/16.05.2025 година на Софийски градски съда, гражданско отделение, І-ви въззивен брачен състав, постановено по гр. д. № 2348/2024 година. По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия