Определение № 12106 от 27.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10560/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) срещу Определение №8658 от 12.09.2025 г. на Върховния административен съд (ВАС), Шесто отделение по адм. дело №8205/2025 г., в частта, с която е обезсилено Решение №5627 от 04.06.2025 г. на Административен съд (АС) – Хасково по адм. дело №1040/2025 г. С определението, на основание чл. 232, във вр. с чл. 233 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим на основание чл. 144 АПК и във вр. с чл. 159, т. 8, във вр. с чл. 155, ал. 1 и чл. 228 АПК, е обезсилено Решение №5627 от 04.06.2025 г. на АС – Хасково по адм. дело №1040/2025 г. и е прекратено производството по адм. дело № 8205/2025 г. на ВАС по описа на ВАС, Шесто отделение Частният жалбоподател – председателят на Държавната агенция за бежанците, счита определението, в обжалваната му част, за неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано. Излага, че производството пред ВАС е било образувано по касационна жалба на О. И. И., гражданин на Сирия, срещу Решение №5627 от 04.06.2025 г. на АС – Хасково по адм. дело №1040/2025 г. С писмена молба с вх. № 44616 от 01.07.2025 г., жалбоподателят е оттеглил подадената касационна жалба и е направил искане за прекратяване на съдебното производство по делото в хипотезата на чл. 214 АПК. Предвид това правилно ВАС е приложил разпоредбата на чл. 215, т. 5 АПК, и е прекратил производството по адм. дело № 8205/2025 г., но погрешно е приложил разпоредбата на чл. 232, във вр. с чл. 233 ГПК, на която се е позовал, като основание за обезсилване на първоинстанционното съдебно решение. Съдът неправилно е приложил ГПК, тъй като в АПК се съдържат изчерпателни правила относно оттеглянето и прекратяването на производството – чл. 155 и чл. 159 АПК. Приемането, че прекратяването автоматично поражда правната последица „обезсилване“ противоречи на системното тълкуване на разпоредбите. Предвид изложеното прави искане определението, в обжалваната му част, да бъде отменено. Ответникът – О. И. И. не е изразил становище по частната жалба. Върховният административен съд, Петчленен състав, счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение тричленният състав на ВАС е посочил, че делото е образувано по касационна жалба, подадена от О. И. И. [ЛНЧ], гражданин на Сирия срещу Решение №5627 от 04.06.2025 г. на АС – Хасково по адм. дело №1040/2025 г. След постъпване на касационната жалба и образуване на делото, от касатора по касационното оспорване и първоначален жалбоподател О. И. И. е постъпила молба с вх. № 44616 от 01.07.2025 г. по описа на ДАБ, подписана от лицето, от преводач и от неговия процесуален представител, в която се заявява, че жалбоподателят се отказва от искането си за предоставяне на международна закрила, оттегля жалбата си и моли производството по делото да бъде прекратено. При така установеното съдът е посочил, че отказът от оспорване, съгласно изричната разпоредба на чл. 155, ал. 1, предл. второ АПК, може да бъде извършен при всяко положение на делото, докато то е висящо, включително и в производството пред ВАС, като правните последици от отказа от първоначалната жалба настъпват, без да е необходимо съгласието на ответната страна. Вследствие на отказа от оспорване извършените по нея процесуални действия се заличават с обратна сила, включително следва да се обезсили решението, постановено от АС - Хасково. Счел е, че в конкретния случай са налице предпоставките, предвидени в чл. 155, ал. 3 АПК - подадена е изрична писмена молба, в която е обективирано изричното волеизявление на О. И. И. за оттегляне на жалбата срещу акта, с който му е отказано да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут и във връзка с обжалването на решението, постановено по адм. дело № 1040/2025 г. на АС – Хасково, по която по жалба на същото лице е образувано адм. дело № 8205/2025 г. на ВАС. Тричленният състав на ВАС е посочил, че жалбоподателят, по чиято жалба е образувано делото пред АС – Хасково има право да се разпорежда с подадената жалба, в качеството си на касатор по адм. дело № 8205/2025 г. на ВАС, при спазване на законовото изискване за писмена форма за валидност, като е налице едностранно разпореждане с предмета на делото. Това десезира съда от разглеждането на спора по същество, поради което делото следва да се счита прекратено на основание чл. 159, т. 8, предл. първо АПК. При това положение и на основание субсидиарно приложимата разпоредба на чл. 232, във вр. с чл. 233 ГПК, решението, постановено по оттеглената жалба, следва да бъде обезсилено, а производството по делото – прекратено. Определението, в обжалваната му част, е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1 АПК при всяко положение на делото оспорващият може да оттегли оспорването или да се откаже от него, изцяло или отчасти. Оттеглянето и отказът от оспорването извън съдебно заседание се прави с писмена молба – чл. 155, ал. 3 АПК. При оттегляне или отказ от оспорването е налице хипотезата на чл. 159, т. 8 АПК. Оттеглянето на оспорването десезира съда и е предпоставка за прекратяване на съдебното производство. При оттегляне на оспорването в хода на касационното производство, постановеният от първоинстанционния съд съдебен акт, с който той се е произнесъл по съществото на спора, следва да бъде обезсилен на основание чл. 233, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, жалбата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено, Съгласно чл. 214, ал. 1 АПК, регламентираща оттеглянето и отказа от касационно оспорване, оспорващият може да оттегли или да се откаже изцяло или отчасти от оспорването до приключване на касационното производство. В посочения случай, съгласно чл. 215, т. 5 АПК касационната жалба или протестът се оставят без разглеждане, а образуваното касационно производство се прекратява. За разлика от оттеглянето на оспорването, при оттеглянето единствено на касационното такова, постановеното първоинстанционно решение не се обезсилва. В настоящия случай, видно от депозираните от О. И. И. молби от 01.07.2025 г., в хода на касационното производство, същият, в присъствието на преводач и адв. Л. Манолова, е оттеглил както жалбата си до АС – Хасково срещу Решение №2755 от 27.03-2025 г. на председателя на ДАБ, така и жалбата си до ВАС срещу Решение №5627 от 04.06.2025 г. на АС – Хасково по адм. дело №1040/2025 г. Изложеното води до извод, че от О. И. И. е извършено цялостно оттегляне на оспорването, а не само на касационното такова. Доколкото в АПК липсва правна уредба относно последиците от това оттегляне за постановеното първоинстанционно решение, тричленният състав на ВАС правилно е приел, че в случая, на основание чл. 144 АПК, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 233, ал. 2 ГПК. Съгласно изречение трето на посочената разпоредба, когато отказът е направен пред въззивната или касационната инстанция, обжалваното решение се обезсилва. Предвид изложеното, правилно тричленният състав на ВАС обезсилил Решение №5627 от 04.06.2025 г. на АС – Хасково по адм. дело №1040/2025 г. Определението, в обжалваната му част, не страда от релевираните с частната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав на Втора колегия