Определение № 596 от 20.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12111/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на Н. А. Н. от гр. Варна против Определение №12595/17.11.2025 г. на Административен съд Варна, постановено по адм. дело №2050/2025 г., с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на Н. А. Н. срещу Определение № 10141/19.09.2025 г. по адм. дело №2050/2025 г. на Административен съд Варна. Частният жалбоподател счита, че определението е неправилно и претендира същото да бъде отменено и да се постанови ново, с което да се разгледа жалбата му по същество. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С Определение № 10141/19.09.2025 г. по делото Административен съд Варна е отхвърлил жалбата на Н. А. Н., против писмо № 03-94Н-00-2173/01.09.2025 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна. Съдът е приел, че с оглед искането за възобновяване, административният орган е длъжен да го разглежда по реда на глава Шеста от АПК, съгласно изричната норма на чл. 103 ал. 2 от АПК. Позовал се е на текста на чл. 87 ал. 1 от АПК, според който ако жалбата или протестът не отговаря на изискванията на чл. 85 и 86, на подателите се изпраща съобщение за отстраняване на допуснатите нередовности, в 7-дневен срок от получаване на съобщението. В случая, в изпълнение на съдебното определение, както и в съответствие с цитираните разпоредби, на Н. е указано да отстрани нередовностите в молбата за възобновяване – да посочи конкретно актовете, основанията за възобновяване, както и доказателства за спазване на срока за искането по всяка от заповедите. Посочените нередовности представляват такива по чл. 85 т. 4 и т. 6 от АПК. С подадената от Н. на 27.08.2025 г. молба същите не са отстранени, поради което правилно горестоящият орган, който е компетентен да се произнесе по искането за възобновяване, е върнал молбата, в съответствие с чл. 87 ал. 3 от АПК. Първоинстанционният съд правилно е преценил, че актът е постановен по реда на чл. 88 ал. 3 от АПК и не подлежи на обжалване пред по - горестоящия административен съд (Върховен административен съд), поради което определението на Административен съд Варна, като правилно, следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,