Определение № 9527 от 19.08.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5464/2024 г.

Производството е по реда нa чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. Д. И. с [ЕГН], понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в [населено място], против Определение № 738 от 11.04.2024 г., постановено по адм. дело № 67 по описа на Административния съд – Враца за 2024 г. С обжалваното определение е оставена без уважение молбата на И. за предоставяне на правна помощ по адм. дело № 67/2024 г. по описа на Административния съд – Враца, оставена е без разглеждане исковата молба, която той е предявил против Административния съд – Враца и Административния съд – Плевен за осъждането им да му заплатят солидарно сумата от 96 888, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 05.07.2022 г. до 12.12.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата, причинени му в резултат на лишаването му от достъп до правосъдие по адм. дело № 200/2022 г. на Административния съд – Враца и адм. дело № 533/2022 г. на Административния съд – Плевен, и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалвания съдебен акт, като навежда нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. Ответникът по частната жалба – Административен съд – Враца, не изразява становище по нея в срока по чл. 232 АПК. Ответникът по частната жалба – Административен съд – Плевен, не изразява становище по нея в срока по чл. 232 АПК. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, за която определението, предмет на касационен контрол, е неблагоприятно. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на К. И. против Административния съд – Враца и Административния съд – Плевен за осъждането им да му заплатят солидарно обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 96 888, 00 лв., за периода от 05.07.2022 г. до 12.12.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата, причинени му в резултат на Разпореждане № 451/19.04.2022 г. по адм. дело № 200/2022 г. по описа на Административния съд – Враца и Определение № 1392/05.07.2022 г. по ч.к.адм. дело № 533/2022г. по описа на Административния съд – Плевен, чрез постановяването на които лицето твърди, че е лишено от достъп до правосъдие по посочените дела, което приравнява на нарушение на правата му по чл. 6, пар. 1 и чл. 13 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), както и по чл. 20, чл. 41 и чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС). С исковата молба до съда е отправено и искане за освобождаване от държавна такса по делото, както и молба за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство. С Определение № 409 от 27.02.2024 г. по адм. дело № 67/2024 г., Административният съд – Враца е освободил ищеца от задължението за заплащане на държавна такса за производството по предявената от него против Административния съд – Враца и Административния съд – Плевен искова молба. С обжалваното в настоящото производство определение административният съд е оставил без уважение молбата на И. за предоставяне на правна помощ по адм. дело № 67/2024 г. Преценил е, че в случая е налице хипотезата на чл. 24, т. 1 и т. 2, във вр. с чл. 21, т. 2 от Закона за правната помощ (ЗПП). Мотивирал се е, че исковата молба на И. е ясна и конкретна, поради което интересите на правосъдието не изискват предоставянето на правна помощ на лицето. Приел е, че предоставянето на такава помощ не е оправдано и от гледна точка на ползата, която тя би донесла на ищеца, тъй като претенцията му е „очевидно недопустима“. По отношение на допустимостта на предявения иск, административният съд е приел, че е сезиран от И. с искова молба с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Обсъдил е подробно фактическата и правна установеност по Разпореждане № 451/19.04.2022 г. по адм. дело № 200/2022 г. по описа на Административния съд – Враца и Определение № 1392/05.07.2022 г. по ч.к.адм. дело № 533/2022 г. по описа на Административния съд – Плевен. Преценил е предявения иск за неимуществени вреди за недопустим. Обосновал се е, че в случая не е налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата (общината), при или по повод на изпълнение на административна дейност, които да са отменени по надлежния ред, поради което разпореждането и определението, от които се претендира обезвредата, не отговарят на изискването на първата предпоставка за реализиране на безвиновната отговорност на държавата за вреди по ЗОДОВ. Съобразил е, че Разпореждане № 451/19.04.2022 г. по адм. дело № 200/2022 г. на Административния съд – Враца, като подлежащ на обжалване съдебен акт, е обжалвано с частна жалба от И., като е оставено в сила с Определение № 1392/05.07.2022 г. по ч.к.адм. дело № 533/2022 г. на Административния съд – Плевен. Подчертал е, че Определение № 1392 от 05.07.2022 г. не е отменено и е окончателен съдебен акт. Приел е, че процесните съдебни актове на Административния съд – Враца и на Административния съд – Плевен не представляват издадени в нарушение на закона административни актове. С тези мотиви, съдът е постановил обжалвания съдебен резултат. Определението е валидно и допустимо, но е неправилно. Не се споделят изводите на Административния съд – Враца, обусловили отказа му да предостави на И. безплатна правна помощ за процесуално представителство по адм. дело № 67/2024 г. по описа на този съд. Съгласно ЗПП, безплатна правна помощ за процесуално представителство се предоставя в два случая – когато по закон се предвижда задължителна адвокатска защита и по преценка на съда. По преценка на съда безплатна правна помощ за процесуално представителство по чл. 21, т. 2 ЗПП се предоставя когато въз основа на представените доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, желае да има адвокат и интересите на правосъдието изискват това (чл. 23, ал. 2 и ал. 3 ЗПП). В случая характерът на производството не предвижда задължителна адвокатска защита. Налице са обаче предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ по преценка на съда. По конкретния казус преценката на обстоятелствата по чл. 23, ал. 3, т. 1-7 ЗПП сочи, че ищецът няма доходи от трудова дейност в затвора (л. 34 от първоинстанционното дело), има запор, наложен му от държавен съдебен изпълнител при Районен съд – София и балансът на парични средства по партидата му в Затвора в гр. Враца към 16.02.2024 г. (от л. 20 до л. 33, пак там) е 0,07 лв. По делото липсват данни, че И. притежава движимо или недвижимо имущество (справка от Агенция по вписванията – гр. Враца, вх. № 525/14.02.2024 г. – от л. 17 до л. 18, пак там), което да му носи доходи. При тези данни следва, че частният жалбоподател обективно не разполага със средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. По изложените съображения искането му за предоставяне на правна помощ за процесуално представителство по адм. дело № 67/2024 г. по описа на Административния съд – Враца следва да бъде уважено на основание чл. 25, във вр. с чл. 21, т. 2 и чл. 23, ал. 2 и ал. 3 ЗПП. При връщане на делото, първоинстанционният съд следва да изпрати писмо до Адвокатски съвет – Враца за определяне на адвокат, който да представлява ищеца по делото. На следващо място настоящият състав на Върховния административен съд преценява, че Административният съд – Враца е приложил неправилно правните норми, касаещи допустимостта на иск, с който се претендира ангажирането на отговорността на държавата за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз (ЕС). С разпоредбата на чл. 203, ал. 3 АПК и нормата на чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, приети с изменението, обн. в ДВ, бр. 94 от 2019 г., изрично в националното право се въведе ред за разглеждане на исковете за обезщетения на вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, като за допустимостта на такъв иск се предвиди да се прилагат стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на Съюза, установени в практика на Съда на Европейския съюз. С приемането на чл. 203, ал. 3 АПК се преодолява ограничението във връзка с допустимостта на иска по чл. 204, ал. 1 АПК, която разпоредба въвежда изискване за предварителна отмяна на незаконосъобразния административен акт. В този смисъл проверката за допустимост на иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ следва да се извършва не по отношение на наличието на предпоставките на чл. 204 АПК, а спрямо стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за вреди, причинени на частноправни субекти от нарушения на правото на Съюза, изведени от практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС). Извършената преценка, изложена в мотивите на обжалвания съдебен акт, не може да обоснове недопустимост на предявения от И. иск за неимуществена обезвреда, защото отмяната на съдебните актове на Административния съд – Враца и Административния съд – Плевен, от чиято правораздавателна дейност се твърдят вредите, не се явява въпрос от значение за допустимостта на иск за обезщетения на вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза. Положителните предпоставки за упражняване правото на иск, в случая, са посочване на фактическите обстоятелства, върху които се основава претенцията и в какво се състои нарушението, както и коя норма от правото на ЕС е нарушена. В тази връзка, съдът, след връщане на делото, следва да даде указания на И. да посочи коя материалноправна разпоредба от първичното или вторичното право на ЕС е нарушена от Административния съд – Враца и Административния съд – Плевен при постановяването на процесните разпореждане и определение, от които се претендират неимуществените вреди. Съдът следва да укаже на ищеца също така, че посочването на разпоредби от ХОПЕС не е достатъчно, а ищецът следва да посочи във връзка с претендирани от него права, установени с коя/кои материалноправни норми от правото на ЕС, на него не му е осигурено правото на достъп до съд и съдебна защита. Само при това уточнение исковата молба би била редовна и допустима за разглеждане. По изложените съображения, обжалваното определение следва да бъде изцяло отменено, а делото – върнато на Административния съд – Враца за продължаване на съдопрозводствените действия по исковата молба на И.. Воден от горното и на основание чл. 236 и чл. 235, ал. 1, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, във връзка с чл. 23, ал. 2 и ал. 3 ЗПП, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия