Решение № 790 от 10.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 248/2010 г.

Решение № 790 от 10.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 248/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от А. З. П. от [населено място], чрез процесуалния представител - адвокат Г. против въззивно решение № 414 от 24.11.2009 г. по в. гр. д. № 878 по описа за 2009 г. на Окръжен съд Русе, с което е потвърдено решение № 74 от 6.07.2009 г. по гр. д. № 1960 по описа за 2008 г. на Районен съд Русе, като е признато по отношение на А. З. П., че Д. И. П. е изключителен собственик на имот по н. а. № 160 от 19.06.90 г. - апартамент № 14 със застроена площ от 97.65 кв. м, . състоящ се от две стаи, дневна, столова, кухня, ведно с избено помещение № 14 с площ от 3.65 кв. м., ведно със 1.239% ид. ч. от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж. Искането е за отмяна на постановения въззивен акт на основание чл. 281, т. 3 от ГПК и решаване на въпроса по същество с отхвърляне на предявения иск. С определение № 464 от 5.05.2010 г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по поставения въпрос за това дали е лична собственост-придобитото по време на брака чрез ЖСК жилище, ако стойността му е изплатена и със средства от заем, получен от единия съпруг преди брака, но частично изплащан по време на брака. В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. От ответника са постъпили писмени бележки, в които изразява становището си за неоснователност на подадената жалба и иска въззивния акт да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: Отговор на поставения въпрос, във връзка с който е допуснато касационно обжалване вече е даден в практиката - Р - 21 от 1989 г. на II г. о., където е прието, че придобитото по време на брака - чрез ЖСК жилище не става общо на двамата съпрузи, ако стойността му е покрита преди сключване на брака със собствени средства и ипотечен заем, макар част от заема да е погасена през време на брака. В този смисъл е и постановения въззивен акт, поради което подадената касационна жалба е неоснователна. Във връзка с изложените касационни доводи следва да се посочи следното: Не се спори, че страните по делото са бивши съпрузи, чийто брак е сключен на 4.02.1989 г. и прекратен 2008 г. Установено е, че процесното жилище е изградено по реда на З. от ЖСК "Д.", като строителството е изпълнявано чрез възлагане и по стопански начин /вж. т. 3 от Протокол № 6 от 5.05.88 г./. ЖСК е била учредена, считано от деня на регистрацията й-23.01.1983 г. Първоначално неин чл. е бил бащата на ищеца - И. П. И., който изцяло е заплатил стойността на процесното жилище/ от 24 512 лв./със собствени средства и заем от Д. Предварителното заплащане на пълната стойност на обекта се установява от протоколи № 4 от 9.04.1986 г. и № 9 от 20.12.89 г. на ЖСК, от които е видно, че няма разлика в стойността на имота при първоначалния и окончателния разпределителен протокол и от показанията на свидетеля С. - председател на управителния съвет на ЖСК "Д.". Съгласно тези гласни доказателства - предварителното внасяне на пълната стойност на обекта е било основно изискване, за да може едно лице да стане член-кооператор. Ищецът е заместил баща си в членственото правоотношение, на основание чл. 16, ал. 1 от З., на 5.05.1988 г. /т. е. - преди той да сключи през 02.89 г. брак с ответницата./ Съответно, тъй като целта на ЖСК е да организира построяването на сграда и да снабди своите членове с жилища - членът на ЖСК придобива правото на собственост върху отреденото му с решение на общото събрание жилище -с издаването на нотариален акт /ТР № 44 от 1975 г. на ОСГК на ВС и Постановление № 3/1983 г. на Пленума/. В случая процесният акт за собственост - н. а. № 160 от 19.06.1990 г. е издаден на името на ищеца. По делото е установено/с удостоверение от Д. и експертиза/, че практиката в [фирма] е - документите по кредитното досие - да бъдат съхранявани пет години след последната погасителна вноска. Поради това - не е възможно да бъде установен нито конкретния размер, нито срока на отпуснатия на И. П. И., както и каква част от него е била прехвърлен на сина му. Ищецът не оспорва, че е изплащал част от заема по време на брака /видно от изложеното в исковата молба/. Единственото доказателство в тази връзка са приетите копия от ведомостите на получаваните от ищеца заплати за периода - 1.10.1989 г. -1.07.1992 г., от които се установява, че - той за посочения период - е изплащал от трудовото си възнаграждение-два заема: сумата от 1752 лв. по потребителски заем и сумата от 1 435 лв. по жилищен заем /година и девет месеца-от 1.06.89 г. до 1.03.1992 г./ Пред вид липсата на други доказателства-не може да се направи категоричен извод, че така изплащаният от трудовото възнаграждение жилищен заем е същия, с който е изплащана част от стойността на жилището. Този въпрос остава открит и пред вид твърденията на ответницата, че по време на брака им-страните са теглили и други заеми, с които са довършвали и обзавеждали жилището. Ако- въз основа на признанието в исковата молба и ведомостите- се приеме обратното/че изплащаният от трудовото възнаграждение жилищен заем е същия/- то тогава следва извода, че неизплатена част от заема, която ищецът е погасявал по време на брака е в размер на 1 435 лв./т. е. -1/17 ид. ч. от стойността на имота/. Тази стойност прави неоснователни и недоказани възраженията на касаторката, че изплащането на целия кредит е ставало по време на брака, че доходите на ищеца са отивали за погасяване на кредита /ежемесечно той е заплащал 39 лв. при средно месечно възнаграждение от около 1 200 лв./ и че ответницата е поела семейната финансова тежест. Следва да се посочи, че неоснователни и недоказани са и възраженията, че със дарения от нейни роднини - е била погасена част от заема. За такива дарения -в размер на 3 000 лв. говори единствено свидетеля П./вуйчо на ответницата/, но неговите показания не могат да се приемат за относими, пред вид изявлението му, че не знае как е платено жилището. При така изложените факти по делото и дадения отговор на поставения въпрос, във връзка с който е допуснато касационно обжалване - следва да се направи извод, че постановеният въззивен акт е правилен. Процесното жилище е придобитото - чрез ЖСК, по време на брака на страните, като стойността му е изцяло изплатена преди сключване на брака от бащата на ищеца, с негови собствени средства и с ипотечен заем, поради което не е общо на двамата съпрузи, а е лична собственост на Д. П. като чл. на ЖСК. Фактът, че една част от заема е погасена през време на брака /която според ангажираните доказателства е 1/17 ид. ч. от стойността на имота/, не дава основание за друг извод. Това е така, защото задължението за погасяване на заема е възникнало преди сключване на брака /т. е. - то не е поето за задоволяване на нужди на семейството, което още не е било създадено/. Опровергана е законовата презумпция за съвместен принос- спорната част от заема е незначителна и е изплащана с лично вземане на съпруга. Не могат да бъдат споделени възраженията в касационната жалба, че съдът е акцентирал на облигационната, а не на вещната страна на спора. Обстоятелството, че имотът е придобит по време на брака - в случая е ирелевантно, защото е установено, че това е станало с лични средства на ищеца- заплатените от баща му пари се считат лично дарение /съгласно постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения - № 638 от 8.12.2010 г. по гр. д. № 1832/09 г., № 727 от 23.11.2010 г. по гр. д. № 978/09 г. на ВКС/ и изтеглен от баща му заем от Д., който е бил изплатен частично от него и частично с трудовото възнаграждение на ищеца. При тези факти-няма как да се приеме наличие на съвместен принос, без който не може да се говори за съпружеска имуществена общност. Гореизложеното мотивира настоящият съдебен състав да потвърди постановения въззивен акт. С оглед на горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение