Определение № 13184 от 04.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11093/2024 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Ребел“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, срещу Определение № 17239 от 18.09.2024 г., постановено по адм. дело № 7558/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е оставена без разглеждане и върната исковата молба на дружеството, а производството по делото е прекратено. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, твърди се изпълнение на дадените от съда указания в срок и се иска отмяната му. Ответникът – Държавен фонд „Земеделие“ взема становище за неоснователност на частната жалба. Частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното определение на основание чл. 158, ал. 3 АПК е оставена без разглеждане и върната исковата молба на „Ребел“ ЕООД против Държавен фонд „Земеделие“, а производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат съдът е приел, че не са изпълнени указанията му при първоначалното оставяне на исковата молба без движение с разпореждане от 12.08.2024 г. и при повторното такова от 05.09.2024 г., като въпреки направените уточнения ищецът не е успял да конкретизира основанието и точния размер на иска. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 АПК, гражданите и юридическите лица могат да търсят обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица. Ищецът е този, който с исковата си молба определя спорния предмет, страните и обема на търсената защита. В случая в исковата молба, въпреки непрецизното изложение, са изложени обстоятелства, основаващи според ищеца отговорността на ответника. След като от съдържанието ѝ и депозираните уточнения може да бъде индивидуализирано спорното право, а именно имуществени вреди, настъпили вследствие на отменен по съдебен ред административен акт и е посочено в какво се състоят исканията, макар и в условията на алтернативност, съдът е този, който е следвало да определи основанието и да даде правната квалификация на исковете. Дори от страна на ищеца да е направено изявление относно начина на съединяване на обективно предявените искове, както в случая е сторено, отново съдът е този, който е следвало да извърши преценка както за съотношението, в което се намират помежду си, без да е обвързан от заявеното от ищеца обективно съединяване на исковете, така и дали основанията, на които са предявени се изключват или могат да са налице едновременно и независимо едно от друго. Обстоятелството дали претендираното обезщетение е погасено поради плащане изцяло или частично е въпрос по съществото на спора и не обуславя недопустимост на предявените искове. Изложеното основава неправилност на обжалваното определение, с което, въз основа на съображения, касаещи съществото на повдигнатия пред него спор, без да е дадена правна квалификация на претендираните от ищеца права, е постановено връщане на подадената искова молба и прекратяване на производството по делото. По тези съображения обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени, като делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение