Определение № 6809 от 18.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5569/2026 г.

Производството по чл.229 и следващите от Административно процесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба от С. Е. С. от гр. Варна срещу определение № 5505/30.04.2026 г. по адм. дело № 447/2026 г. по описа на Административния съд - Варна, с което е оставена без разглеждане подадената от него жалба с вх. № 8611/27.04.2026 г. срещу Разпореждане № 4743/17.04.2026 г. по вх. № 7551/14.04.2026 г. по същото дело. Частната жалба е предявена от надлежна страна, за която подлежащият на инстанционен контрол съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл.230 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното в настоящото производство определение № 5505/30.04.2026 г. по адм. дело № 447/2026 г. по описа на Административния съд - Варна, съдът е приел, че с Разпореждане № 4743/17.04.2026 г. са дадени указания на жалбоподателя, същото е по движението на производството и не подлежи на обжалване, поради което подаването на частна жалба срещу него е недопустима. Позовал се е и на второ основание за недопустимост, а именно: постановеното от Върховния административен съд Определение № 4587/27.04.2026 г. по адм. дело № 3801/2026 г. по описа на ВАС, с което производството по делото е приключило. Във Върховния административен съд е била подадена идентична частна жалба от С. Е. С. срещу същото Разпореждане № 4743/17.04.2026 г., заведена с вх. № 11969 от 27.04.2026 г. по описа на ВАС, по която с процесното определение № 5505/30.04.2026 г. по адм. дело № 447/2026 г. по описа на Административния съд – Варна, вече е налице произнасяне от Административния съд - Варна. Определението е валидно, допустимо и правилно. С обжалваното разпореждане подадената от С. С. молба с вх. № 7551/14.04.2026 г. по описа на Административен съд - Варна е оставена без движение и на частния жалбоподател са дадени указания в 7-дневен срок от получаване на съобщението, в случай, че желае да му бъде предоставена правна помощ по чл. 95 ГПК, да представи доказателства по чл. 23, ал. 3 от ЗПП. Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1 от АПК на обжалване подлежат определенията и разпорежданията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството (т. 1) и тези, за които това е изрично посочено в закона (т. 2). В случая, частната жалба е насочена против акт, който не попада в изброените по-горе категории. С Разпореждане № 4743/17.04.2026 г., подадената от С. С. молба е оставена без движение и на подателя са дадени указания. Този съдебен акт не прегражда развитието на производството и за него не е предвидена изрична възможност за оспорване. В случая не е налице нито една от изчерпателно изброените в чл. 229, ал. 1 АПК хипотези. С оглед на това законосъобразно решаващият състав е приел, че частната жалба е процесуално недопустима съгласно чл. 236 във връзка с чл. 215, т. 4 АПК, като е оставил същата без разглеждане. Предвид изложеното, обжалваното определение като правилно постановено следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение, Втора колегия