Решение № 15286 от 19.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12452/2013 г.

Решение № 15286 от 19.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12452/2013 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Касационна производство по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Вратица - Враца"АД, гр. Враца, представлявано от изпълнителния директор Илия Георгиев Кьосов, чрез пълномощник адвокат Димитров от адвокатска колегия Монтана против решение № 14 от 16.7.2013 г. на Аадминистративен съд Враца по адм. дело № 337/2013 г. С него е отхвърлена жалбата на дружеството против Предписание в протокол от 31.5.2013 г. на главни инспектори при Главна инспекция по труда Враца. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска отмяната му. Ответникът - Дирекция Инспекция по труда Враца взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, шесто отделение преценява касационната жалба за допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу предписания, дадени в протокол за извършена проверка от 31.5.2013 г. от двама главни инспектори към Дирекция "Инспекция по труда "Враца, в които се предписва - да с изплати дължимото трудово възнаграждение за м. 02.2013 г. и за м. 03.2013 г. на работещите като са дадени съответните срокове. Възраженията са били за нищожност, алтернативно за незаконосъобразност с искане за отмяна. Съдът е разгледал по същество жалбата като от доказателствата по преписката е установено, че към момента на проверката са изплатени за месец 2013 г. 50 % от сумите за заплати, а за м. 03.2013 г. остават неизплатени 75949,39 лв. При тези данни е прието, че налице нарушение по чл. 128, т. 2 от КТ, задължаваща работодателя да изплаща уговореното трудово възнаграждение. Възраженията за некомпетентност на органа са приети за неоснователни с оглед представените по делото заповеди, от които се установява, че лицата, съставили предписанията заемат длъжността "главен инспектор" в Дирекция "Инспекция по труда" Враца и имат компетентността и правомощията, съгласно чл. 20, ал. 1 от Устройствения правилник на ГДИТ да издават предписания по чл. 404, ал. 1 от КТ. При установеното от фактическа страна жалбата е отхвърлена като неоснователна. Решението е правилно. Съгласно чл. 404, ал. 1 от Кодекса на труда за предотвратяване и преустановяване нарушенията на трудовото законодателство контролните органи на Инспекцията по труда могат да прилагат принудителните административни мерки, изброени в т. 1 - 9, сред които са и задължителни предписания на работодателите за отстраняване нарушенията на трудовото законодателство. Основанието за налагане на принудителните административни мерки е наличието на нарушение на трудовото законодателство, което е безспорно установено в случая. Установено е по безспорен начин в момента на проверката, че не са изплатени заплатите за м. 02 и м. 03.2013 г. Достатъчно е да бъде установено, че някои от работниците не са получили изцяло или частично възнагражденията си, за да бъде налице чл. 128 от Кодекса на труда. Поради това възраженията, че на някои от работещите е изплатено изцяло възнаграждението, а за м. 02 са изплатени 50 % от сумите за заплати, съответно за несъставомерност на нарушението е неоснователно. Контролните органи, които могат да налагат принудителните административни мерки са изчерпателно изброени - това са Инспекцията по труда и нейните териториални органи, включително и инспекторите в тях, както и органите на вътрешно и външно ведомствения контрол по чл. 400 и чл. 401 от КТ. Неоснователни са и възраженията за необоснованост и нарушение на материалния закон. По делото са събрани доказателствата от значение за правилното разрешаване на спора. Съдържанието на предписанието - да се изплатят възнагражденията за м. 02 и м. 03.2013 г. и да се заплащат редовно трудовите възнаграждения не съдържа неясноти по отношение на работодателя, тъй като го задължава да изплаща редовно и в пълен обем трудовите възнаграждения, което е негово законово задължение и което не е изпълнил за месеците февруари и март на 2013 г. При изложените по-горе мотиви решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховен административен съд, шесто отделение,