Определение № 4290 от 27.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 646/2024 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба вх. №7100/24.04.2024г. на А. А. М. и Е. П. К., чрез адв. А. Д.-Д., съдържаща искане за изменение на постановеното по делото определение №1752/10.04.2024г. в частта за разноските, като им се присъдят такива за адвокатско възнаграждение за подаване на отговор на касационната жалба в размер на 900 лв. Ответната страна не е депозирала писмен отговор в предоставения ѝ срок. За да се произнесе по молбата, настоящият състав на Върховния касационен съд съобрази следното: Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена от процесуално легитимирана страна, в преклузивния едномесечен срок, но същата е процесуално недопустима. С определение №1752/10.04.2024г. по гр. дело №646/2024г. на ВКС, I г.о. не е допуснато касационно обжалване на решение №261065/21.07.2023г. по в. гр. д. №4237/2021г. на СГС. Разноски в полза на ответниците по касационната жалба не са присъдени по съображение, че въпреки своевременно заявеното искане, липсват доказателства за извършването на такива и техния размер. В представения срещу касационната жалба отговор, А. М. и Е. К. са направили искане за присъждане на разноски за производството пред ВКС, посочвайки, че конкретният им размер ще бъде уточнен с допълнителна молба. Подобна молба, описваща претендираните разноските по вид и размер не е постъпила по делото до датата на закритото съдебно заседание по чл. 288 ГПК. Не са представени договор за правна защита и съдействие, списък на разноските, нито доказателства за извършването на такива. Производството по делото пред касационния съд е приключило на датата на закритото заседание - 21.01.2024 г., тъй като касационен контрол не е допуснат. В постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение се съдържа произнасяне и по искането на молителите - ответници по касационната жалба за разноски, което е счетено за неоснователно поради липсата на представени доказателства за извършени такива в определен размер и в срока по чл. 80 ГПК. След като в крайния акт се съдържа произнасяне по надлежно заявеното и прието искане за разноски, то подадената молба по чл. 248, ал. 1 ГПК е такава за изменението му в частта за разноските. Искането за присъждане на сумата от 900 лв., представляваща съдебни разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба е направено с молбата по чл. 248 ГПК, към която е представена квитанция за платения адвокатски хонорар /отчет по сметка от 28.10.2023 г./. Съгласно чл. 80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението, респективно на определението, в частта му за разноските. Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. В случая, определението по чл. 288 ГПК, чието изменение се иска е акт, с който приключва делото в настоящата инстанция. Съобразно приетото в т. 9 от Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013г. по тълк. д. №6/2012г. на ОСГТК на ВКС молба, съдържаща искане за изменение на крайния акт в частта за разноските, при липса на представен списък по чл. 80 ГПК, е процесуално недопустима. Доколкото в случая списък на разноските не е представен от ответниците по касация до датата на закритото съдебно заседание пред ВКС в производство по чл. 288 ГПК, то молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение