Определение № 2633 от 14.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 1964/2024 г.

Производството е по чл. 309, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 282, ал. 2 от ГПК. С молба вх. № 12221/08.07.2024г. С. Т., гражданка на Република Естония, е поискала отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, на решение № 164 от 15.02.2024г. по гр.д. № 1845/2023г. на Окръжен съд - Бургас. С решението молителката - ответник е осъдена да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД сумата от общо 40 883. 75 евро, дължими главница, лихви, неустойки и разноски по договор за предоставяне на ипотечен банков кредит за покупка на недвижим имот, сключен на 14.05.2008г., със законната лихва за забава върху главницата (24 408. 50 евро) от 02.10.2022г. до окончателното плащане. Според изложеното в молбата С. Т. е била лишена от възможност да участва в делото, първоначално образувано пред Районен съд - Бургас, а в последствие изпратено на Окръжен съд – Бургас по подсъдност. Не й е била дадена възможност да се защити срещу предявените искове и по този начин е било засегнато правилното протичане на съдебния процес. С определение от 25.09.2024г. на настоящия съдебен състав молбата на С. Т. е била допусната до разглеждане и е насрочено открито съдебно заседание на 05.12.2024г. Прието е, че молбата е подадена в срок, от заинтересована страна и е редовна. С решението на Окръжен съд - Бургас са били уважени изцяло осъдителните искове относно вземания по договор за банков кредит, сключен с ищеца „Първа инвестиционна банка“ АД. В молбата за отмяна се съдържат твърдения във връзка с основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК – че молителката-ответник вследствие на нарушаване на правилата за връчване на съдебни книжа е била лишена от възможност да участва в делото. С нова молба вх. № 17286 от 04.10.2024г. С. Т. иска спиране на изпълнението по междувременно образуваното изпълнително дело № 20248050400411 на ЧСИ С. Н., рег. № 805 на КЧСИ. По това дело изпълнението е насочено към притежаван от молителката в страната недвижим имот. Съгласно изложеното искането се прави, за се предотврати непоправима вреда и да се гарантира, че правата на молителката по време на делото са гарантирани. Настоящият състав на Върховния касационния съд намира, че искането за спиране на изпълнението е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 309, ал. 1 от ГПК подаването на молба по чл. 303 от ГПК не спира изпълнението на решението, чиято отмяна се иска, но по искане на страната съдът може да спре изпълнението при условията на чл. 282, ал. 2 – ал. 6 от ГПК. В случая са налице предпоставките на чл. 309, ал. 1 от ГПК. Подадена е молба за отмяна на влязлото в сила решение на Окръжен съд – Бургас и е поискано спиране на изпълнението му. Поради твърдяното качество на молителката С. Т. „потребител“ по договора за предоставяне на ипотечен банков кредит за покупка на недвижим имот от 14.05.2008г., вземанията по който са предмет на съдебното решение, спиране на изпълнението не следва да бъде обуславяно от внасянето на парично обезпечение по чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК. Изискването на обезпечение би препятствало ефективното упражняване на правата на молителката, включително при възможно ново разглеждане на делото да поиска обявяване на клаузи от договора за кредит за нищожни като неравноправни. В този смисъл са и основните оплаквания на С. Т. в производството за отмяна – че вследствие на нарушаване на правилата за връчване на съдебни книжа е била изцяло лишена от възможност да участва в делото пред Окръжен съд – Бургас. Даденото тълкуване на разпоредбите на чл. 309, ал. 1 и чл. 282, ал. 2 от ГПК относно определянето на парично обезпечение е в съответствие с трайната практика на Върховния касационен съд (определение № 95 от 10.03.2022г. по ч.т.д. № 454/2022г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., определение № 2485 от 26.09.2024г. по ч.т.д. № 2065/2024г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.). Съгласно тази практика чрез извънредния правен способ за отмяна на влязло в сила съдебно решение се дава защита на правата на молителя в качеството на потребител, при което изискването за представяне на гаранция по чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК се изключва. Гаранцията е в размер на присъденото вземане и потребителят би бил затруднен да защити правата си. Съобразима е Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправни клаузи в потребителските договори, съответно тълкуванията от СЕС на директивата, които са в смисъл, че не се допуска правна уредба на държава - членка, която не предвижда възможност в производство по принудително изпълнение да се прави възражение за неравноправност на договорна клауза, въз основа на която е издаден изпълнителният титул, като същевременно не позволява на съда в исковото производство, който има правомощие да прецени дали такава клауза е неравноправна, да постанови привременни мерки, и по-специално спиране на изпълнението, когато постановяването на тези мерки е необходимо, за да се гарантира пълната ефективност на крайното му решение (решение от 14.03.2013г. на Съда, М. А. (С-415/11), ECLI:EU:C:2013:164 и др.). Воден от горното Върховният касационен съд