Определение № 1304 от 08.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 941/2026 г.

Производството е образувано по молба с правно основание чл. 282, ал. 2 ГПК, подадена от Б. КОНСУЛТ ЕООД с искане за спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 388/26.03.2026 г. по в. гр. д. № 3435/2025 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 4269/03.07.2025 г. по гр. д. № 15195/2021 г. на Софийския градски съд в обжалваната му част, а именно – за осъждане на молителя да заплати на Б. Д. Д., ЕГН [ЕГН], сумата от 23 400 лв. (11 964.23 евро) – възнаграждение по договор за изработка, на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва от 12.10.2021 г. до окончателното плащане на задължението. За да се произнесе по искането, съставът на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение прецени следното: Молителят е подал в срока по чл. 283 ГПК редовна и допустима касационна жалба с вх. № 12902 от 30.04.2026 г. против въззивното решение, както и е представил доказателства за внесено обезпечение в размер на присъдената сума – 11 964.23 евро, чието постъпване по съответната сметка на ВКС е надлежно удостоверено от счетоводител при съда на 08.05.2026 г. С оглед изложеното са удовлетворени предпоставките на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК и молбата следва да бъде уважена. Така мотивиран, съдът