Определение № 3890 от 11.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7292/2024 г.

Производството е по чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по молбата (жалба) за отмяна на определение № 14/08.01.2024 г. и разпореждане № 47/17.01.2024 г. по адм. дело № 205/2023 г. по описа на Административен съд гр. Разград, подадена от Р. В. Б., с правно основание чл. 237, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 239, т. 5 от АПК. С определение № 14/08.01.2024 г. на АдмС Разград е оставена без разглеждане, като недопустима, жалбата на Р. В. Б., против Заповед № РД-06-395 от 13.11.2023г. на Административен ръководител - районен прокурор на Районна прокуратура - Разград, с която е отказано образуване на дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание на прокурор П. Пенчев - прокурор в същата РП-Разград, ТО-Кубрат и е прекратено производството по адм. дело № 205/2023г. по описа на Административен съд-Разград. С разпореждане № 47/17.01.2024 г. на същия съд е разпоредено съобщенията, изпратени на 08.01.2024г., на посочените от жалбоподателката Р. В. Б. електронни адреси: [Наименование]@[интернет адрес] и [Наименование]@[интернет адрес], да се считат за редовно връчени на 16.01.2024 г. – първия ден след изтичането на срока за изтеглянето им. Молителката счита, че поради нарушение на правилата по връчване на съобщение за изготвените съдебни актове е лишена от възможността да участва в делото като е нарушено правото и да обжалва постановените съдебни актове. Твърди, че не са и връчени надлежни съобщения за изготвените от Административен съд Разград определение и разпореждане. Моли съда да отмени обжалваните съдебни актове. Ответникът по молбата за отмяна – Административен ръководител - районен прокурор на Районна прокуратура - Разград, не изразява становище по молбата за отмяна. Върховният административен съд определя искането като недопустимо. По делото е безспорно, че молителката е бил страна в образуваното адм. дело № 205/2023 г. по описа на Административен съд гр. Разград по жалба против Заповед № РД-06-395/2023 от 13.11.2023 г. на Административен ръководител - районен прокурор на Районна прокуратура - Разград, с която е прекратена преписка А-118/2023 г. на РП-Разград. В мотивите на оспорения акт е обсъдено, че преписката е образувана по три жалби на Р. В. Б. до Главния прокурор на РБългария, изпратени по компетентност на ОП-Разград и препратени в РП- Разград, ведно с приложено ДП № 148/2012г. на РУП-Кубрат, с оглед преценка на административния ръководител на РП-Разград за наличие на основания за ангажиране на дисциплинарна отговорност на наблюдаващия прокурор П. Пенчев. По делото не са провеждани съдебни заседания, поради което молителката не е била призовавана. С определение № 14/08.01.2024 г. на АдмС Разград е оставена без разглеждане, като недопустима, жалбата на Р. В. Б., против Заповед № РД-06-395 от 13.11.2023г. на Административен ръководител - районен прокурор на Районна прокуратура – Разград и производството по делото е прекратено. За така постановеното определение съдът, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138, ал. 3 във вр. с чл.137 ал.1 изр.второ от АПК, е изпратил на молителката съобщения на 08.01.2024г., в 12:05 часа и в 12:09 часа, на посочените от нея електронни адреси, съответно: [Наименование]@[интернет адрес] и [Наименование]@[интернет адрес]. Доколкото по делото липсват данни, че тези съобщения са получени от Б., съдът на основание чл.137, ал.3, изр.2 от АПК с разпореждане № 47/17.01.2024 г. е приел, че същите следва да се считат за редовно връчени на 16.01.2024 г. Посоченото искане за отмяна е това по чл. 239, т. 5 от АПК, като предметният обхват на разпоредбата е ограничен до обстоятелствата, свързани с това, че страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Установява се, че по делото не са провеждани съдебни заседания, като липсват и данни молителката да е имала процесуален представител. Не представляват действие по участие в делото или пък представляване, действията по съобщаването на страните на съдебен акт. Съдът съобразява и обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1 АПК извънредният способ за отмяна е приложим само и единствено по отношение на влезли в сила съдебни решения и влезли в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Отмяната е средство за защита срещу влезли в сила съдебни актове не срещу процесуални действия на съда. В случая молителката твърди, че съобщението за изготвеното определение не и е връчено надлежно. При условие, че действително съобщението не и е връчено надлежно, това означава, че не е осъществен визирания от закона юридически факт, от който започва да тече срокът за упражняване на субективното право на касационна жалба, респективно неговото изтичане и влизането на съдебния акт в сила. Молителката е следвало да доказва това не по пътя на отмяната, а чрез подаване на частна жалба по чиято допустимост, с оглед на доказателствата, да се произнесе компетентния съд. (В този смисъл Определение № 6362 от 14.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4828/2023 г., 5-членен с-в.) Само по себе си твърдението за ненадлежно връчване на съдебен акт изключва извода за изтичане на срока за неговото обжалване, тъй като този срок започва да тече именно от връчването на съобщението за изготвянето на този акт, съгласно чл. 138, ал. 3 във вр. с чл.137 от АПК. След като, според твърденията на молителката, посочения съдебен акт не и е връчен, то не е започнал да тече срокът за неговото обжалване, респективно не е настъпил юридическия факт по чл.144 от АПК във вр. с чл.296 т.2 от ГПК, за да влезе в сила. След като определение № 14/08.01.2024 г. по адм. дело № 205/2023 г. по описа на Административен съд гр. Разград не е съобщено на Б., както същата твърди, то не е влязло в сила, респективно за него е недопустимо производството по чл.237 и сл. от АПК. Горното обстоятелство е следвало да бъде съобразено от първоинстанционния съд, който съобразно противоречивите твърдения в подадената жалба е следвало да установи действителната воля на жалбоподателката, като съобразно чл.171 ал.5 от АПК е бил длъжен да и съдейства за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията и. Същият се е задоволил да процедира съобразно посоченото в жалбата правно основание, без да съобрази изложените в същата твърдения, навеждащи на направено искане за отмяна на обжалваните съдебни актове по реда на редовния контрол по чл.229 и сл. от АПК. Искането за отмяна на разпореждане № 47/17.01.2024 г. по адм. дело № 205/2023 г. по описа на Административен съд гр. Разград е недопустимо и на друго основание, тъй като същото е акт по хода на делото и с него не се прегражда развитието на делото. В този смисъл същото не попада в кръга на актовете по чл.237 ал.1 от АПК, които подлежат на отмяна. Съобразно гореизложеното, искането за отмяна е недопустимо. При така формираните изводи, съдът следва да отмени определението си за даване на ход на делото по същество с протоколно определение от 20.03.2025 г., и да прекрати съдебното производство. След влизане в сила на определението, делото следва да се изпрати на Административен съд гр. Разград за администриране на подадената жалба вх.№ 7997 от 20.05.2024 г. по описа на ВАС, като частна жалба против определение № 14/08.01.2024 г. по адм. дело № 205/2023 г. по описа на Административен съд гр. Разград, включително и за преценка на нейната допустимост по реда на чл.236 във вр.с чл.213а ал.1 и ал.2 от АПК. Като съобрази направените фактически и правни изводи, и на основание чл. 253 от ГПК, във връзка с чл. 144 и чл. 249, във връзка с чл. 159, т. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение