Определение № 2574 от 28.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4183/2023 г.

Производството е с правно основание чл.248 ГПК. Постъпили са две молба - с вх.№ 8200 от 14.05.2024г., подадена от С. Д. С., чрез процесуалния представител адвокат С. и с вх.№ 7800 от 8.05.2024г., подадена от Е. А. Б., чрез процесуалния представител адвокат К., с идентично искане за допълване на постановения по делото акт: определение № 2200 от 8.05.2024г., в частта му за разноските, като се присъдят своевременно претендираните /с отговора на касационната жалба/ разноски за адвокатско възнаграждение. В предоставения срок е постъпило становище от касатора–„Инвестбанк“АД, представлявано от членовете на УС С. и М., чрез процесуалния представител адвокат Я.. Счита молбата за неоснователна поради липса на доказателства за реално заплащане. Прави и възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК. При условията на евентуалност, ако съдът намери искането за основателно, счита, че следва да се съобрази постановеното решение по дело С-438/22 на СЕС, обявяващо за нищожна Наредба № 1/2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази хипотеза, счита че съдът следва да определи дължимия размер, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, качеството на защитата, обема на свършената работа и съдебната практика, при която за изготвяне на отговор са определяни възнаграждения от 100лв. и 150лв. Настоящият състав на Върховен касационен съд, пред вид направеното искане, с оглед материалите по делото, съобразно закона и установената съдебна практика, намира следното: С определение № 2200 от 8.05.2024г.не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 479 от 9.08.2022г. по гр.д.№ 1002/2021г. на Окръжен съд Благоевград. При постановяване на акта си, съдът не се е произнесъл по своевременно направените – с отговора на касационната жалба /на стр.31 и стр.50/ искания на ответниците С. и Б. за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Липсата на произнасяне по направено от страната искане е основание за допълване на постановения акт в частта му за разноските. Съгласно правилото на чл.78, ал.3, във вр.с ал.1 ГПК, ответникът има право на иска заплащане на направените от него разноски за възнаграждение за един адвокат. В случая, молителите са представили доказателства / договори за правна защита и съдействие, в които е отбелязано че договореното възнаграждение е заплатено в брой/, че за процесуално представителство пред касационната инстанция са заплатили следните суми: Е. А. Б. – 3 000лв./вж.стр.32/ и С. Д. С. -1 200лв. /вж.стр.51/. Налице е направено възражение за прекомерност, по което настоящият съдебен състав следва да се произнесе. Съгласно чл.78, ал.5 ГПК, основателността му се преценява съобразно фактическата и правна сложност на делото. Съобразявайки видът на осъществената дейност /изготвяне на отговор/ на касационна жалба, видът на производството, което се развива по чл.288 ГПК, без да се извършва преценка по съществото на спора /без проверка на касационни основания/, а само за наличието или не на законоустановени предпоставки за допустимост на касационно производство, както и обстоятелството, че се касае до извършване на преценка от съда в закрито заседание, без призоваване на страните, при съобразяване на факти, които са установени още от първата инстанция,с оглед характера на спора и при съобразяване на постановеното решение по дело С-438/22 на СЕС, настоящият съдебен състав, намира направеното възражение за основателно, като счита че в полза на молителите, следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 600лв. С оглед изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение