Определение № 2687 от 26.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3908/2023 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба от А. Х. А., чрез адвокат С. Б., срещу определение №433/20.03.2023г. постановено по г.д.№914/2023г. на Върховен касационен съд. Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно. Излага, че за него е налице правен интерес от подадената молба за отмяна на постановеното от Районен съд – Варна определение, с което е осъден да заплати разноски по реда на чл.78, ал.4 от ГПК, поради допуснати нарушения на правилата за уведомяване /чл.39 от ГПК/. Сочи още, че от съдържанието на обжалвания съдебен акт не е ясно по какъв ред може да се защити срещу присъдените в полза на насрещната страна разноски. В жалбата е направено и възражение за размера на присъдените в полза на „Електроразпределение Север“ АД разноски в производството по отмяна. По същество претендира отмяна на определението, както и отмяна на определението на Районен съд – Варна. В условие на евентуалност претендира намаляване размера на присъдените в полза на насрещната страна разноски. Насрещната страна „Електроразпределение Север“ АД с писмен отговор, чрез адвокат Н. Б., оспорва жалбата. Твърди, че определението е правилно, законосъобразно и постановено в съответствие с формираната съдебна практика по приложение на разпоредбата на чл.303 от ГПК, според която прекратителните определения на съдилищата не подлежат на отмяна. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на молбата за отмяна. По същество моли съда да отхвърли жалбата и да му присъди направените в производството разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Съставът на Върховен касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С обжалваното определение е оставена без разглеждане молбата на А. Х. А. за отмяна на влязлото в сила определение от 07.03.2017г., постановено по г.д.№13442/2016г. по описа на Районен съд – Варна, с което е прекратено производството по предявения от ищеца /настоящ молител/ иск против „Енерго-Про Мрежи“ АД, поради липса на правен интерес и ищецът е осъден да заплати на основание чл.78, ал.4 от ГПК разноски на ответника в размер на 504лв. За да постанови този резултат, съставът на ВКС приел, че съгласно задължителната съдебна практика на отмяна по реда на чл.303 – чл.309 от ГПК подлежат само решения, които се ползват със сила на пресъдено нещо и определения, имащи техните правни последици – тези за прекратяване на производството поради отказ от иск. Посочил, че влязлото в сила определение за прекратяване на производството по недопустим иск и присъждане на разноски на основание чл.78, ал.4 от ГПК не се ползва със сила на пресъдено нещо, тъй като с влизането му в сила не се погасява правото на ищеца да получи търсената с иска защита. Определението е правилно. Съгласно задължителната съдебна практика – т.2 от ППВС №2/29.09.1997г. /запазило значението си и при действието на ГПК в сила от 01.03.2008г./ на отмяна по реда на чл.303 – чл.309 ГПК подлежат само актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо. Съгласно разясненията дадени в т.6 от ТР № 7/31.07.2017г. по т.д.№ 7/14г. на ОСГТК на ВКС, извънредният характер на производството по отмяна, уредено в разпоредбите на чл.303 – чл.309 от ГПК, обуславя приложимостта му само към определена категория актове – влезлите в сила съдебни решения, които се ползват със сила на пресъдено нещо и определения, имащи техните правни последици – тези за прекратяване на производството поради отказ от иск. Останалите определения не попадат в предметния обхват на понятието „влезли в сила съдебни актове“, подлежащи на отмяна по реда на глава ХХIV от ГПК, за които след изчерпване на инстанционния процесуален ред за обжалването им, не съществува друг път за защита. Изводът в обжалваното определение за недопустимост на подадената по реда на чл.303 от ГПК молба е съобразен с процесуалния закон и правилен, а подадената срещу него жалба е неоснователна. При така изложените съображения съдът намира, че обжалваното определение следва да се потвърди. На основание чл.78 от ГПК и направеното искане А. Х. А. следва да бъде осъден да заплати на „Електроразпределение Север“ АД сумата от 480лв., представляваща направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение. Компетентен да се произнесе по наведеното в жалбата възражение за прекомерност на присъдените в производството по г.д.№914/2023г. на ВКС разноски е съставът постановил обжалвания съдебен акт. Още повече, че по делото вече е депозирана молба по реда на чл.248 от ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение