Решение № 625 от 12.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1313/2009 г.

Решение № 625 от 12.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1313/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК. Допуснато е разглеждане на касационната жалба на "*****" АД срещу въззивното решение на Д. окръжен съд /ОС/ по гр. д. № 266/09 г., на осн. чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Прието е, че значимият за спора въпрос: валидно ли е уговорена в трудовия договор неустойката, чието присъждане се иска е решаван противоречиво от съдилищата. В част от съдебните решения се приема, че клаузата за неустойка в тр. договор ограничава бъдещите трудовоправни отношения на служителя и е нищожна, поради противоречие със закона - чл. 48 от Конституцията. В друга част е прието, че клаузата е наложена от спецификата и търговската тайна в дейността на работодателя и цели да го обезщети за вреди от разпространяване на поверителна за него информация и от използване на придобити при работата за него търговски знания и контакти от служителя, ако последният започне работа при друг конкурентен работодател. При относителността на свободно поетото от служителя задължение, клаузата не ограничава конституционното му право да избира професия и месторабота. Той може и да не я спази, като заплати уговорената неустойка. Към момента на разглеждане на жалбата въпросът вече е решен с практика на ВКС по см. на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК - решения по реда на чл. 290 от ГПК. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност - незаконосъобразност, на решението и се иска отмяната му. Ответницата по жалба В. Т. - М. не изразява становище. ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното: Въззивният съд е отхвърлил иска на касатора срещу В. М. по чл. 92 от ЗЗД - за сумата 3360 лв., представляваща уговорена неустойка в сключения между страните трудов договор. Обявил е клаузата за неустойка за недействителна - нищожна, на осн. чл. 74, ал. 1 от КТ поради противоречието й със закона - чл. 48, ал. 1 от Конституцията. Прието е, че клаузата за неустойка при неизпълнение на поетото от служителката задължение след прекратяване на тр. договор с този работодател да не постъпва на работа в трудови или граждански отношения с конкурентна фирма за срок от една година след прекратяването, не може да намери място в трудовия договор по отношение на бъдещите гражданскоправни отношения на служителя. Бъдещите му трудовоправни отношения пък са императивно регулирани от чл. 48, ал. 3 от Конституцията, признаваща на всеки гражданин правото свободно да избира професия и място на работа. Това право е закрепено както в чл. 15, § 1 от Хартата на основните права на ЕС, така и в чл. 1, § 2 от Е. социална харта от 18.10.61 г., ратифицирана от всички държави - членки, и в т. 4 от Хартата на общността за основните социални права на работниците от 9.12.89 г. Пар. 2 на чл. 1 от Хартата на основните права в ЕС възпроизвежда трите свободи, гарантирани от чл. 26 и 45, 49 и 56 от Договора за функциониране на ЕС - свободата на движение на работниците, свобода на установяване и свобода на предоставяне на услуги; соченото право е признато като неподлежащо на дерогиране и в практиката на Европейския съд. Затова според ОС съглашението на страните в трудовия им договор служителката да не встъпва в бъдещи трудовоправни отношения с конкурентни фирми за определен срок /което тя не е изпълнила, сключвайки тр. договор с друга голяма лекарствена фирма/ противоречи на закона, недействително е, а искането за изпълнение на поетото с него задължение за неустойка - неоснователно. Решението на ОС съответства на практиката на ВКС по см. на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК - решение на трето г. о. по гр. д. № 1228/09 г. от 21.05.10 г. и на четвърто г. о. по гр. д. № 1717/09 г. от 17.06.10 г. Там също е прието, че клаузата за неустойка в трудов договор, основана на задължение на работника да не встъпва в трудови или граждански отношения с конкурентен работодател след прекратяване на тр. договор, е нищожна поради противоречие с чл. 48, ал. 3 от Конституцията, както и на осн. чл. 8, ал. 4 от КТ. Тя не обвързва валидно страните и искът за присъждане на уговорената като неустойка сума е неоснователен. Даденото от въззивния съд тълкуване на закона при решаване на спора е съответно на това в практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК /соченото от касатора определение по чл. 288 от ГПК не е такава практика - ТР № 1/10 г./. Въззивното решение е правилно и на осн. чл. 291, т. 1 и чл. 293 от ГПК следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.