Решение № 8832 от 09.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2505/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Експертна комисия към Регионално управление на образованието - Стара Загора, чрез процесуален представител, срещу решение № 42590/18.12.2025 г., постановено по адм. д. № 7932/2025 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). С обжалваното решение е отменено Решение по т. 64 от Протокол № АСД-06-2-8/04.09.2023 г. на Експертната комисия към Регионално управление на образованието - гр. Стара Загора, назначена със Заповеди № РД-06-469/09.06.2023 г. и № РД-06-711/31.08.2023 г. на началника на РУО – Стара Загора и е върната преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразявайки мотивите на решението. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът неправилно е приложил чл. 108, ал. 2 от Наредба № 11 от 01.09.2016 г. за оценяване на резултатите от обучението на учениците (Наредбата) (редакция ДВ, бр. 75 от 01.09.2023 г.). Счита, че съдът неправилно е достигнал до извод за задължение на административния орган да даде указания при непредставяне на документите от изискуемата от Наредбата форма, тъй като това задължение не намира опора в Наредбата. Твърди, че в конкретния случай органът е констатирал, че изначално не е изпълнено изискването на чл. 108, ал. 2 от Наредбата, поради което не е възникнала правна възможност да се премине към хипотезата на чл. 108, ал. 3 от Наредбата. Излага съображения, че съдът неправилно е приложил и разпоредбата на чл. 109, ал. 6 от Наредбата. Иска обжалваното решение да бъде отменено. Претендира разноски. Ответникът – А. Ш., гражданин на Обединеното кралство Великобритания, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и в писмена молба. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Решение по т. 64 от Протокол № АСД-06-2-8/04.09.2023 г. на Експертната комисия към Регионално управление на образованието - гр. Стара Загора, назначена със Заповеди № РД-06-469/09.06.2023 г. и № РД-06-711/31.08.2023 г. на началника на РУО – Стара Загора, с което не се признава завършеното средно образование на А. Ш.. Производството пред първоинстанционния съд се е развило при условията на чл. 226, ал. 1 АПК, след обезсилване на първоначално постановеното решение № 945/13.02.2024 г. по адм. дело № 9501/2023 г. на АССГ, с решение № 8218/29.07.2025 г. по адм.дело № 3744/2024 г. на Върховния административен съд, пето отделение, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Въз основа на доказателствата, приложени с административната преписка и събрани в съдебното производство, съдът е приел за установено от фактическа страна, че до началника на Регионално управление на образованието (РУО) - гр. Стара Загора е подадено заявление вх. №АСД-06-1-182/31.08.2023 г. от А. Ш., с което е поискано признаване на завършено средно образование в училище „Stretford Gramar Schоо1“ във Великобритания през учебната 2020 – 2021 година. Като цел за признаването се сочи достъп до обучение в системата на висшето образование. Съдът е установил, че към заявлението са представени копия на документи, подробно описани от съда, включително и е представено писмо на И. Маджид, в качеството си на солистиор, в което потвърждава, че документите са верни и точни копия на оригиналните документи, представени му на 22.08.2023 г. Приложен е апостил, отнасящ се за изготвения публичен документ от И. Маджид. Първоинстанционният съд е посочил, че по преписката е приложен Протокол № АСД-06-2-8/04.09.2023 г. от заседание от 01.09.2023 г. на Експертна комисия към РУО – Стара Загора, като по т. 64 е взето решение, с което не се признава завършеното средно образование на А. Ш.. Комисията е приела, че предоставените документи не са в оригинал и/или копие, заверено от нотариус или от училището, издало документа, като се е позовала на нормите на чл. 108, ал. 2 от Наредба № 11 от 11.09.2016 г. и чл. 19 и чл. 20 от Наредба № 32/29.01.1997 г. С писмо изх. № РД-17-698/04.09.2023 г. на началника на РУО – Стара Загора е уведомена А. Ш. за отказа на комисията. Въз основа на така установените факти съдът от правна страна е приел, че административният акт е издаден от компетентен в рамките на предоставените му правомощия, в предвидената от закона форма, при наличие на установените в чл. 59 АПК реквизити, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Посочил е, че органът не е проверил по същество въпроса и е направен отказ само на база констатирани недостатъци в документите, но без да се дадат съответните указания. Първоинстанционният съд е достигнал до извод, че органът е допуснал съществени процесуални нарушения, тъй като даването на указания би могло да доведе до представяне на документите във вида по чл. 108, ал. 2 от Наредба № 11 от 11.09.2016 г. и чл. 19 и чл. 20 от Наредба № 32/29.01.1997 г., а това ще е предпоставка за разглеждане на същите и извършване на експертна оценка, необходима за взимане на решение по същество. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил правилно фактическата обстановка, анализирал е точно и подробно описаните релевантни факти и е достигнал до обосновани правни изводи. Правната уредба на признаването, приравняването и валидирането на резултатите от обучението се съдържа в Глава пета, Раздел І на Наредба № 11 от 1 септември 2016 година за оценяване на резултатите от обучението на учениците. Съгласно чл. 106, ал. 1 от Наредба № 11 признаването е официално писмено потвърждение на съответствието на завършен период, клас, етап, завършена степен на училищно образование и придобита професионална квалификация в училище на чужда държава или в училище от системата на Европейските училища с тези в училищното образование в Република България. Целта на признаването съгласно ал. 2 е: 1. достъп до обучение в системата на предучилищното и училищното образование; 2. достъп до професионално обучение; 3. достъп до обучение в системата на висшето образование; 4. улесняване на достъпа до пазара на труда. Съгласно чл. 108, ал. 1 от Наредба № 11 от 11.09.2016 г. желаещите признаване на завършен период, клас, етап, на завършена степен на училищно образование и/или на професионална квалификация по документи, издадени от училища на чужди държави или от училище от системата на Европейските училища, подават следните документи: 1. заявление по образец, утвърден със заповед на министъра на образованието и науката, в което посочва целта на признаването и дали желае признаване на клас от училищното образование или етап от средната степен на образование; 2. документ за училищно образование и/или професионална квалификация; 3. документ, в който се посочва какви права дава документът по т. 2 за продължаване на образованието, в случаите, когато това не е посочено в документа по т. 2; 4. в случай че лицето желае да продължи обучението си в първи или втори гимназиален етап в българско училище - справка за изучаваните учебни предмети с хорариума на учебните часове и поставените оценки, ако не са вписани в документа по т. 2; 5. превод на български език на документите по т. 2, 3 и 4 от заклет преводач; 6. документ за последния завършен клас в българско училище (ако има такъв) преди обучението в училище на чужда държава, когато лицето желае признаване на класове от VIII до ХII включително; 7. документ за платена държавна такса - за документи, подадени в РУО. Според чл. 109, ал. 1 от Наредба № 11 от 11.09.2016 г. (редакция ДВ, бр. 75 от 01.09.2023 г.) Експертната комисия към РУО извършва експертна оценка на представените документи и взема решение за признаване или за отказ за признаване, при отчитане на определени обстоятелства: 1. продължителността на обучението; 2. вида на училището, в което е проведено обучението; 3. изучаваните учебни предмети и общия хорариум по всеки един от тях; 4. резултатите от обучението; 5. правата, които дава документът в страната, в която е издаден; 6. възрастта на ученика при завършване на съответния клас и разликите между чуждестранната и българската образователна система относно началната възраст за започване на училищно обучение. Според чл. 109, ал. 3 от Наредбата комисията се произнася по всеки конкретен случай на признаване в срок до един месец, считан от датата на представяне на документите по чл. 108, ал. 1. Правилно първоинстанционният съд е достигнал до извод, че задължението за извършване на експертна оценка на документите по своята същност е преценка дали следва да се признае образованието (преценка по същество), но това следва да се направи само въз основа на надлежно подадено заявление и документи, т. е. първо следва да се извърши преценка за допустимост на искането, което включва дали документите са представени в необходимия вид по чл. 108, ал. 2 от Наредбата. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че съдът неправилно е достигнал до извод за задължение на административния орган да даде указания при непредставяне на документите от изискуемата от Наредбата форма. Обосновано първоинстанционният съд е достигнал до извода, че административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 9, ал. 4 и чл. 30, ал. 2 АПК да окаже процесуално съдействие на заявителката и да й укаже необходимостта от отстраняване на констатираните недостатъци в заявлението, включително по отношение на начина на представяне на документите към него. В този смисъл правилно АССГ е посочил, че след като административният орган е установил недостатъци в изискуемите документи по чл. 108, ал. 2 от Наредбата, както и в начина на предоставянето им, е следвало да изпълни задължението си по чл. 9, ал. 4 АПК и да укаже процесуално съдействие за заявителя. Едва след отстраняване на недостатъците в заявлението, органът има задължение да извърши експертната оценка на приложените документи съгласно чл. 109, ал. 1 от Наредбата. В този смисъл настоящия състав напълно споделя извода на първоинстанционния съд, че като не е дал необходимите указания, а е постановил отказ въз основа на констатирани несъответствия в представените документи, административният орган е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са лишили заявителката от възможността да отстрани констатираните недостатъци и са препятствали разглеждането на документите по същество. Предвид изложеното и при отсъствие на пороците, посочени от касатора като отменителни основания, решението като правилно, следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред касационната инстанция ответникът претендира заплащане на разноски, но такива не следва да се присъждат, тъй като не са представени доказателства за извършването им. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение