Определение № 8370 от 27.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5561/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Б. Н. Х. срещу Определение № 13509 от 06.04.2026 г., постановено по адм. дело № 10639/2025 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу решение по Протокол № РД-16-215/06.08.2025 г. на едноличния собственик на капитала на „Здравна инвестиционна компания за детска болница“ ЕАД („ЗИКДБ“ ЕАД), ЕИК 206218659 и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3, във вр. с чл. 236 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното определение и връщане на преписката на АССГ за продължаване на съдопроизводствените действия, с оглед постановяване на съдебно решение по съществото на спора. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е Решение по Протокол № РД-16-215/06.08.2025 г., с което на основание чл. 221, т. 4 и чл. 232а от Търговския закон, чл. 13 и чл. 15, ал. 1 и ал. 3 от Закона за публичните предприятия (ЗПП) и чл. 53, ал. 5 от Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия (ППЗПП), министърът на здравеопазването, в качеството му на упражняващ правата на държавата като едноличен собственик на капитала на „Здравна инвестиционна компания за детска болница“ ЕАД: 1) назначава С. П. К. за член за Съвета на директорите – представител на държавата на „ЗИКДБ“ ЕАД, за срок – до провеждането на конкурс.; 2) определя на лицето по т. 1 месечно възнаграждение, формирано по реда на чл. 56 от ППЗПП и в съответствие с решението на едноличния собственик на капитала по чл. 56, ал. 13 от ППЗПП в случай, че такова е взето.; 3) определя на лицето по т. 1 парична гаранция за управление в размер на 3 – месечно брутно възнаграждение по договора за управление. Първоинстанционният съд приема, че жалбата е процесуално недопустима на основание чл. 159, т. 4 от АПК – поради липса на правен интерес. Обосновава извод, че Б. Н. Х. не е адресат на процесното решение и следователно не е легитимиран да го оспорва, тъй като актът не създава за него задължения и не засяга непосредствено негови права, свободи или законни интереси. Определението е валидно, допустимо и правилно. Допустимостта на съдебното производство е обусловена от наличието на положителните и от липсата на отрицателните процесуални предпоставки за възникване и упражняване правото на оспорване. Те са регламентирани в текста на чл. 159 АПК, чийто императив задължава съда при констатирането на отрицателна или липса на положителна процесуална предпоставка по смисъла на разпоредбата, да остави без разглеждане жалбата и да прекрати образуваното производство. Тази процесуална санкция гарантира провеждането на процеса при възникнало, съществуващо и надлежно упражнено право на оспорване, затова и законодателят е предвидил преценката за прилагането й да се извършва на всеки етап от съдебното производство. Активната процесуална легитимация като положителна процесуална предпоставка за възникване правото на оспорване предполага жалбоподателят да е страна по спорното материално правоотношение и да има правен интерес от търсената съдебна защита. Безпротиворечиво се възприема в теорията и съдебната практика, че за да бъде изпълнено законовото изискване по чл. 159, т. 4 АПК, е необходимо да се установи, че жалбоподателят има пряк и непосредствен личен правен интерес от инициираното оспорване. Правният интерес е тясно свързан с регламентираното в разпоредбата на чл. 147, ал. 1 АПК право на оспорване, което от своя страна съставлява потестативно субективно право на гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от атакуваното властническо волеизявление или за които то поражда задължения. Интересът е правен, когато засяга правната сфера на оспорващия, пряк – когато правата или законните интереси се засягат или могат да бъдат засегнати непосредствено от акта и когато с отмяната му непосредствено се премахват неблагоприятните последици или се постигат благоприятни такива, и на последно място, той е личен, когато отрицателната рефлексия е именно в сферата на конкретното лице, упражнило правото си на жалба. В контекста на изложеното, първоинстанционният съд правилно е приел, че в случая липсва пряк и непосредствен личен правен интерес за Б. Н. Х. от оспорването на решението, което е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на подадената жалба, за която съдът следи служебно. Оспореното решение на министъра на здравеопазването не засяга пряко и непосредствено права или законни интереси на жалбоподателя, нито му създава задължения. То урежда правното положение на трети лица и не променя по неблагоприятен начин правната сфера на Б. Н. Х., който е адресат единствено на решението за собственото му освобождаване като член – представител на държавата в Съвета на директорите на „ЗИКДБ“ ЕАД (предмет на разглеждане по адм. д. № 10499/2025 г. по описа на АССГ). Само по себе си обстоятелството, че назначението е извършено след освобождаването му, не обосновава наличие на правен интерес от неговото оспорване. При това положение правилно е приложена разпоредбата на чл. 159, т. 4 от АПК и жалбата е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено. В същия смисъл е постановеното Определение № 1368/09.02.2026 г., постановено по адм. дело № 965/2026 г. по описа на ВАС. Липсата на абсолютните положителни процесуални предпоставки за възникване правото на жалба – процесуална легитимация и пряк и непосредствен личен правен интерес от търсената съдебна защита, прави процесуално законосъобразно оспореното определение на АССГ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во, вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, в тричленен състав на шесто отделение,