Определение № 50018 от 11.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1163/2021 г.

Касационното производство е било спряно на основание чл. 292 ГПК до приключването на т.д. 2/23г. на ОСГТК, но следва да се възобнови заради постановено тълкувателно решение. Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Райфайзенбанк (България) ЕАД срещу решение № 12488/20г. на Софийски апелативен съд, с което е признато за установено на основание чл. 439 ГПК, че ищцата Е. А. В. не дължи на банката 49309,29лв., заедно с изтеклите лихви, такси и разноски по изп.д. 67/19г. на ЧСИ В. М. с рег.№860, поради изтекла погасителна давност. В изложението към жалбата се поддържа основание по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следния въпрос- „От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?“. По същия въпрос се поддържа и очевидна неправилност на въззивното решение. За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното: Правният спор между страните е възникнал от твърдения на ищцата, че е получила покана за доброволно изпълнение по изп.д. 67/19г. на ЧСИ В. М. с рег.№860, образувано въз основа на изпълнителен лист по чл. 417 ГПК, издаден през 2009г. в полза на „Райфайзенбанк (България) ЕАД за плащане на сума общо в размер на 49309,29лв.. Според ищцата задължението ѝ към банката е било погасено по давност, защото въз основа на същия изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело през 2009г. при ЧСИ М.Б., но това изпълнително дело е било перемирано заради бездействие на банката още на 27.01.2012г., макар изпълнителното дело да е прекратено с постановление на ЧСИ чак през 2016г.. Освен това същото вземане на банката е било установено с влязло в сила съдебно решение по чл. 422 ГПК на 30.10.2012г., и оттогава е била започнала да тече нова 5- годишна давност, която е била изтекла на 30.10.2017г., тъй като давността не е била прекъсната в този период. Поради перемцията и изтеклата погасителна давност, ищцата е поискала на основание чл. 439 ГПК да се установи спрямо банката, че вземането ѝ е погасено по давност. В срока за отговор банката е възразила, че по изпълнителното дело на ЧСИ М.Б. давност не е текла до 26.06.2015г. на основание ППВС 3/80г., поради което до образуването на новото изпълнително дело по описа на ЧСИ В.М. през 2019г. няма как да е била изтекла 5- годишната погасителна давност. СГС е приел, че вземането е било погасено по давност, тъй като изпълнителното дело, образувано през 2010г. е било прекратено поради настъпила перемция през 2012г., и оттогава е започнала да тече 5- годишна погасителната давност за вземането както въз основа на перемцията, така и въз основа на влязлото в сила съдебно решение по чл. 422 ГПК, с което е било установено вземането на банката. Погасителната давност е била изтекла през 2017г., тъй като в този период давността не е била прекъсвана, поради което искът по чл. 439 ГПК се явявал основателен. Във въззивната жалба банката е оспорила изводите за настъпила перемция през 2012г., тъй като запорът върху трудовото възнаграждение на ищцата бил наложен през 2010г. и всеки месец се чакало постъпление на секвестируема част от възнаграждението. Освен това давността за вземането е била прекъсната до 2015г. заради действието на ППВС3/80г.. Въззивният съд е приел, че перемцията на изпълнителното дело срещу ищцата е настъпила на 27.01.2012г., когато е изтекъл 2- годишния срок от последното изпълнително действие, представляващо налагането на запор върху трудовото ѝ възнаграждение на 27.01.2010г.. Други изпълнителни действия срещу ищцата не са били извършени, за да прекъснат погасителната давност за вземането. Освен това 5- годишната погасителната давност за вземането е била започнала да тече на 30.10.2012г., когато с влязло в сила решение по чл. 422 ГПК е било установено вземането на банката срещу ищцата. Давността не е била прекъсната след това и е била изтекла на 30.10.2017г.. Въз основа на посочените изводи, въззивният съд е приел, че ищцата не дължи сумите по изпълнителния лист, издаден през 2009г., респективно сумите по изп.д. 67/19г. на ЧСИ В. М. с рег.№860, поради изтекла погасителна давност. В касационната жалба е оспорен изводът на съда, че погасителната давност не е била прекъсната за периода до 2017г., когато 5- годишната погасителна давност е била изтекла. Според касатора, до 26.06.2015г. не е текла погасителна давност за вземането, удостоверено в изпълнителния лист от 2009г. на основание ППВС №3/80г.. В изложението към жалбата се поддържа основание по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следния въпрос- „От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?“. Въз основа на гореизложените обстоятелства, ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване. Отговор на поставения въпрос е даден с тълкувателно решение №3/23г. на ОСГТК, както и с мотивите към т.3 от тълкувателно решение №2/24г. на ОСГТК, според които погасителната давност по заварените изпълнителни дела не тече до 26.06.2015г., само ако са били висящи в този период, а не когато са били прекратени (вкл. поради перемция). В случая изп.дело по описа на ЧСИ Б. се е прекратило поради перемция през 2012г., поради което след тази дата е започнала да тече погасителна давност. Доколкото въззивният съд е дал разрешение на поставения въпрос в съответствие с тълкувателните решения, като е приел, че давността е започнала да тече след настъпилата перемция, то липсва основание за допускане на касационно обжалване на поддържаните основания по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, както и поради очевидна неправилност. При този изход на спора в полза на ищцата следва да се присъдят направените разноски за настоящата инстанция в размер на 6000лв., платено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, доколкото е направено искане с отговора на касационната жалба и е представена разписка за плащането. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО