Определение № 2069 от 10.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3803/2022 г.

Производството по делото е образувано по касационни жалби срещу въззивно решение № 261259 от 08.04.2022 г., постановено от Софийски градски съд по в.гр.д. № 5724/2021 г. С него въззивният Софийският градски съд, като отменил решението на първостепенния Софийски районен съд, отхвърлил исковете на Д. Ц. Х. против И. С. В. за заплащане на сумата от 22 300 лв. – общо неиздължена главница по два отделни договора за заем - от 14.11.2013 г. и от 16.11.2013 г., на осн. чл. 240 ЗЗД, както и на сумата от 3809 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, натрупана за периода 19.01.2018 г. – 25.09.2019 г., като възложил тежестта за съдебноделоводните разноски върху Д. Ц. Х.. В мотивите съдът е намерил, че горната сума съставлява неиздължена част от два заемни договора на обща стойност 39 900 лв., като претенцията за неиздължената част от дълга е погасена по давност и поради това го е отхвърлил. Това не е намерило израз в диспозитива на въззивното съдебно решение. Постановяването на съдебно решение, с което иск се отхвърля като погасен по давност е с различен резултат от отхвърлянето на иск, поради неговата неоснователност. Когато искът бъде отхвърлен като погасен по давност това следва задължително да се отрази в диспозитива; със сила на присъдено нещо се признава, че погасено е правото на принудително вземане на ищеца, поради което ответникът дори и да изпълни, вкл. и след постановяване на решението, няма основание да иска връщане поради недължимо платено. Когато искът бъде отхвърлен като неоснователен, със сила на присъдено нещо съдът се произнася относно съществуването на претендираното от ищеца материално право/правоотношение. В този случай, ако ответникът е изпълнил, може да иска връщане на платеното, ведно с лихвите, а ако изпълнението е сторено въз основа на изпълнителен лист, да иска издаване на обратен изпълнителен лист за вече платеното, разноските и лихвите. От тази разлика между решението, с което иск се отхвърля като погасен по давност и решението, с което иск се отхвърля поради неговата неоснователност, следва и правният интерес на ответника, въпреки отхвърлителния диспозитив, да обжалва решението, с което е признато, че е погасено правото на принудително вземане в полза на ищеца. Касае се за случай, в който не се обжалват мотиви на съдебен акт, което е недопустимо, извън случаите на обвързваща сила на мотивите, а се обжалва краен резултат. Д. Ц. Х., чрез адвокат С. Р., обжалва въззивното решение, иска неговата отмяна и уважаване на исковете. Противната страна отговаря, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а също и за неоснователност на жалбата. Насрещна жалба е подадена от ответника по иска И. С. В., чрез адвокат В. В., който не е съгласен с отхвърлянето на иска като погасен по давност. Иска отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което искът бъде отхвърлен като неоснователен. Д. Х. отговаря, че насрещната жалба е недопустима, поради липса на правен интерес, а в случая такъв не съществува за В., в чиято полза е изцяло постановено въззивното решение. Съставът на Върховния касационен съд намира, че за да прецени допустимостта на подадените касационни жалби, следва да е несъмнено как се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение – исковете са отхвълени като неоснователни, на което сочи съдържанието на диспозитивите, или като погасени по давност, според мотивите. Налице е основание за развиване на производство по чл. 247, ал. 1 ГПК, което може да се инициира служебно от съда. При така изложеното, делото следва да бъде върнато на въззивния съд за произнасяне по чл. 247 ГПК. Мотивиран от горното, съставът на ВКС