Решение № 7418 от 03.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3148/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на „Аквафарм 2015“ ЕООД, ЕИК 203426982, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, чрез адв. Наков, против Решение № 1742 от 12.02.2026 г., постановено по адм. дело № 2902/2025 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед №РД-19-705/04.11.2025 г. на директора на РЗОК – Стара Загора, с която е наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на 3 000 лв., на основание чл.49, ал.1, т.3, б"а" от ИД, за нарушение на чл.16, ал.2 от ИД №241758/20.01.2025 г. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на решението и се претендират разноски. Ответникът - Районната здравноосигурителна каса – Стара Загора, чрез пълномощника Д. Тодева, в писмено становище изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с право на оспорване по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд – Варна е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава на събраните доказателства. От фактическа страна е установено, че в изпълнение на Заповед № РД-18-955/29.08.2025 г., издадена от управителя на РЗОК – Стара Загора на 24.09.2025 г. е била извършена проверка на аптека „Марешки СтЗ19“- гр. Стара Загора, с рег. №240246 и с ръководител на аптеката – магистър-фармацевт Н. И. И., собственост на „Аквафарм 2015“ ЕООД, гр. Варна, представлявано от В. С. М.. Предмет на проверката е било изпълнението на Индивидуален договор /ИД/ № 241758/20.01.2025 г. за отпускане на лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК, сключен между „Аквафарм 2015“ ЕООД и НЗОК. От събраните доказателства е установено и не се оспорва от страните, че в периода от 19:30 ч. до 19:55 ч. аптеката е работила, като в същата не е присъствал магистър-фармацевт. За извършената проверка е бил съставен Констативен протокол /КП/ № Р-1326/29.09.2025 г., връчен на ръководителя на аптеката Н. И. на същата дата. В писмено обяснение последната е заявила, че е напуснала аптеката малко след 19:00 часа заради личен ангажимент и до завръщането ѝ на гишето, на което работи е бил поставен надпис „Аптеката не работи с РЗОК“, а помощник-фармацевтът К. З. е насочвала пациентите с рецептурни книжки към най-близката аптека. В констатациите си проверяващите са отчели горното като нарушение на чл.16, ал.2 от ИД, изразяващо се в това, че тъй като при проверката в обекта няма магистър-фармацевт, не може да бъде изпълнено императивното задължение, визирано в тази разпоредба, през цялото работно време на аптеката да се отпускат ЛП, МИ и ДХСМЦ, заплащани частично или напълно от НЗОК. Срещу тези констатации е подадено възражение до директора на РЗОК- Стара Загора, което е разгледано от арбитражната комисия при РЗОК Стара Загора, която с Решение №1/17.10.2025 г. единодушно ги е потвърдила. С оглед констатациите, описани в КП и решението на арбитражната комисия, управителят на РЗОК – Стара Загора е издал процесната Заповед за налагане на санкции № РД-19-705/04.11.2025 г. В хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд е приета като доказателство и Заповед № 88-12-15/18.12.2023 г., издадена от управителя на „Аквафарм 2015“ ЕООД, гр. Варна, съгласно т. III от която се забранява промяна на обявеното за магистър-фармацевтите работно време, като в случай на възникнала неотложна необходимост и настъпило внезапно отсъствие на магистър-фармацевт, следва друг магистър-фармацевт от списъка на аптеката незабавно да осигури присъствието си в обекта, с оглед осигуряване непрекъснатост на процеса по снабдяване на гражданите с лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание. В настоящото производство е представено възражение с вх. № 29-03-2791 от 01.10.2025 г. от дружеството срещу издадения констативен протокол, в което се сочи, че в даденото от магистър- фармацевта И. становище погрешно е отбелязано, че в аптеката е била поставена табела „Аптеката не работи с НЗОК“, като вместо това поставяли табела, която указва, че гишето/касата не работи. При тези фактически установявания, административният съд е достигнал до извод, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при липсата на допуснати съществени процесуални нарушения и при правилно приложение на материалния закон. Преценил е, че след като към момента на извършване на проверката от контролните органи в аптеката не е имало магистър-фармацевт, което обстоятелство не се оспорва, то е допуснато нарушение на чл.16, ал.2 от Индивидуален договор № 241758/20.01.2025 г., предвид неизпълнение на въведеното в посочената разпоредба задължение за отпускане на ЛП, МИ и ДХСМЦ, заплащани напълно или частично от НЗОК през цялото работно време на аптеката. Решението е правилно. Съгласно чл.16, ал.2 от сключения с НЗОК ИД № 241758/20.01.2025 г., през цялото работно време на аптеката се отпускат ЛП, МИ и ДХСМЦ, заплащани напълно и частично от НЗОК. Съгласно чл.6, ал.1 от ИД, отпускането на ЛП, МИ и ДХСМЦ се извършва само в аптеката от магистър-фармацевт/и, работещ/и в нея. По този начин, по сключения с НЗОК договор е поето задължение през цялото работно време на аптеката да се отпускат ЛП, МИ и ДХСМЦ, заплащани напълно или частично от НЗОК, като това задължение следва да се изпълнява от магистър-фармацевт. Не се съдържа изискване за работното време на аптеката, като то се определя самостоятелно от дружеството и е декларирано в Приложение № 2, представено като част от административната преписка. Доказано е и не се спори по делото, че към момента на извършване на проверката от контролните органи в аптеката не е имало магистър-фармацевт и съответно в този интервал е налице невъзможност при поискване от здравноосигурено лице да се отпуснат лекарства по договор с НЗОК. Както правилно е приел и първоинстанционният съд, липсата на магистър-фармацевт в аптеката препятства изпълнението на задължението, визирано в чл.16, ал.2 от ИД. Неоснователни са и наведените в касационната жалба доводи, че не е взето предвид възражение, вх. № 29-03-2791 от 01.10.2025 г., в което се посочва, че ръководителят на аптеката Н. И. погрешно е написала при проверката, че на гишето е поставена табела с надпис „Аптеката не работи с НЗОК“. В мотивите си съдът е достигнал до правилния извод, че при наличие на възражение от страна на проверяваното лице и решение на арбитражната комисия, с което се потвърждават констатациите на проверяващите, директорът на РЗОК е длъжен да приложи санкциите, предвидени в договора, като не е длъжен да излага нарочни мотиви за това по аргумент за противното от разпоредбата на чл.76, ал.3 от ЗЗО. По така изтъкнатите съображения, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяна на обжалвания съдебен акт по чл. 209, т.3 АПК, който, като правилен, следва да се остави в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение