Определение от 10.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11692/2025 г.

Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалбата, подадена от "Медико- техническа лаборатория Новеламед" ЕООД, със седалище гр. София, чрез адв. Е. Андонова срещу чл. 44, ал. 1, т. 4, ал. 5, т. 3, б „д“ и чл. 44а от Наредба № 10 от 2009 г. за условията, реда, механизма и критериите за заплащане от Националната здравноосигурителна каса на лекарствени продукти, медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели и на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания, договаряне на отстъпки и възстановяване на превишените средства при прилагане на механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК (загл. изм. - ДВ, бр. 67 от 2011 г., изм. и доп., бр. 48 от 2014 г., доп., бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г., бр. 17 от 2019 г., изм., бр. 19 от 2020 г., доп., бр. 49 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), издадена от министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 24 от 31.03.2009 г., изм., бр. 34 от 8.05.2009 г., доп., бр. 38 от 22.05.2009 г., изм. и доп., бр. 40 от 29.05.2009 г., бр. 9 от 2.02.2010 г., в сила от 2.02.2010 г., бр. 67 от 30.08.2011 г., бр. 49 от 29.06.2012 г., бр. 48 от 10.06.2014 г., бр. 30 от 24.04.2015 г., бр. 62 от 14.08.2015 г., в сила от 14.08.2015 г., бр. 44 от 10.06.2016 г., в сила от 10.06.2016 г., бр. 89 от 7.11.2017 г., в сила от 7.11.2017 г., бр. 95 от 16.11.2018 г., в сила от 16.11.2018 г., бр. 17 от 26.02.2019 г., доп., бр. 47 от 14.06.2019 г., изм. и доп., бр. 19 от 6.03.2020 г.; изм. с Решение № 9042 от 8.07.2020 г. на ВАС на РБ - бр. 104 от 8.12.2020 г., в сила от 8.12.2020 г.; доп., бр. 106 от 15.12.2020 г., в сила от 15.12.2020 г., изм. и доп., бр. 73 от 3.09.2021 г., в сила от 3.09.2021 г., изм., бр. 109 от 21.12.2021 г., в сила от 1.01.2022 г., изм. и доп., бр. 26 от 1.04.2022 г., в сила от 1.04.2022 г., бр. 49 от 30.06.2022 г., в сила от 1.07.2022 г., изм., бр. 100 от 1.12.2023 г., в сила от 1.12.2023 г., изм. и доп., бр. 43 от 17.05.2024 г., в сила от 17.05.2024 г., бр. 104 от 10.12.2024 г., бр. 55 от 8.07.2025 г., в сила от 8.07.2025 г. /за краткост Наредбата/. С жалбата е направено искане за спиране действието на подзаконовия нормативен акт на основание чл. 190 АПК. Преди разглеждане на делото в открито заседание, съдът извърши проверка на редовността и допустимостта на жалбата, при която констатира следното: Оспорващият обосновава правния си интерес като лице, вписано в регистъра по чл.88, ал.1 от Закона за хората с увреждания /ЗХУ/, което отговаря на изискването да бъде кандидат за сключване на договор по чл.45, ал.16 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/. Счита, че съгласно чл.186, ал.1 АПК, има правен интерес да оспори посочените по- горе разпоредби от Наредбата, тъй като правото му да кандидатства за сключване на договор по чл.45, ал.16 ЗЗО и законните му интереси да е страна по такъв договор са засегнати, както и могат да бъдат засегнати вбъдеще от оспорените разпоредби. Представено е удостоверение за регистрация № 638/ 13.02.2019г. на "Медико- техническа лаборатория Новеламед" ЕООД, видно от което дружеството е вписано в регистъра на лицата по чл.88, ал.1 от ЗХУ. Съдът приема тези данни за установяващи правния интерес на дружеството от подадената жалба. Поради това и с оглед правилото на чл. 181, ал. 1 АПК, налагащо разгласяване на оспорването на подзаконовия нормативен акт чрез обявление в "Държавен вестник", като предпоставка за продължаване на съдопроизводствените действия по делото, намира, че жалбоподателят, в качеството му на инициатор на съдебното производство, следва да бъде задължен да внесе такса за съобщаване на оспорването в "Държавен вестник" в размер на 30лв, с предупреждението, че липсата на представен документ за платена такса за обнародване на обявлението в този вестник, ще препятства развитието на делото и ще съставлява основание за прекратяването му. Наред с горното, съдебният състав взе предвид, че по силата на чл. 187, ал. 1 АПК оспорването на подзаконовите нормативни актове е без ограничение във времето, а при справка в деловодството на Върховния административен съд не се установява по него да има влязло в сила съдебно решение, нито да е образувано дело пред същия съд, между същите страни и на същото основание. На основание чл. 189, ал. 1 АПК, като страни по делото следва да бъдат конституирани "Медико- техническа лаборатория Новеламед" ЕООД - жалбоподател и министъра на здравеопазването - като ответна страна. След внасяне на таксата за обнародване в "Държавен вестник" делото следва да бъде докладвано на председателя на четвърто отделение за насрочването му в открито съдебно заседание, както и оспорването да бъде съобщено чрез обявление в "Държавен вестник" и на интернет страницата на Върховния административен съд, на основание чл. 188 АПК, по реда на чл. 181, ал. 1 и ал. 2 АПК. По искането в жалбата за спиране на действието на оспорения подзаконов административен акт, съдът съобрази следното: Жалбоподателят е поискал спиране без да е посочил какви значителни и трудно поправими вреди биха настъпили, съответно - за кого, а ответната страна, в писмен вид, изразява становище за неоснователност на искането за спиране на действието на атакуваните текстове от наредбата. За разлика от законово уредения в чл. 166, ал. 1 АПК, суспензивен ефект на оспорването на индивидуален административен акт, законодателят в чл. 190, ал. 1 АПК е постановил, че оспорването на подзаконов нормативен акт не спира изпълнението му, освен ако съдът не постанови друго. Възможността на съда да упражни това свое правомощие, съгласно препращащата норма на чл. 196 АПК, е обвързана от преценка за наличието на обстоятелството по чл. 166, ал. 2 АПК - опасност от настъпване на значителни или трудно поправими вреди за оспорващия. В настоящия спор извод за такива вреди не може да бъде направен въз основа изложените в жалбата доводи. Още повече, че видът и размера на евентуалните вреди, които могат да бъдат претърпени, подлежат на доказване от оспорващия и е необходимо е да се установи пряка причинна зависимост между действието на предписаните общи правила за поведение и вероятността от настъпване на реални вредоносни последици. В искането за спиране не е конкретизирано естеството на вредите, нито с него са представени доказателства относно размера им /икономически анализи и др./. В жалбата са обективирани само предположения за противоречието на подзаконовите разпоредби с нормативни актове от по-висока степен, които обаче не противопоставят подлежащ на незабавна и приоритетна защита, обществен интерес, който при издаването на оспорения подзаконов нормативен акт не е бил съобразен, а по-скоро сочат на засегнати икономически интереси на дружеството. Не може да се приеме, че е налице и хипотезата на трудно поправими вреди, тъй като имуществените вреди са изцяло поправими. Липсата на която и да е от двете предпоставки в чл. 166, ал. 2 АПК налага извод за неоснователност на искането за спиране на действието на наредбата, поради което то следва да бъде оставено без уважение. Водим от изложеното, Върховният административен съд, четвърто отделение