Определение № 8362 от 04.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6796/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 166, ал. 4 АПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Р. З. Й., чрез адв. И. Пазарджиев, против определение № 1680/27.05.2024 г. по адм. дело № 455/2024 г. на Административен съд - Русе. С него е оставено без уважение, като неоснователно искането му за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на Заповед № РД-01-1080/18.04.2024 г., издадена от кмета на Община Русе. Твърди се неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Претендира присъждане на разноски представляващи платена държавна такса. Ответната страна - кмет на Община Русе – не ангажира становище по спора. Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 166, ал. 3 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Р. З. Й. против Заповед № РД-01-1080/18.04.2024 г., издадена от кмета на Община Русе. С обжалваната заповед е наредено прекратяването на наемното правоотношение с Р. З. Й. и В. И. Н. на общински жилищен имот от Резервен фонд, с административен адрес гр. Русе, [улица],, подробно описан в Акт за частна общинска собственост № 1599/25.09.1997 г. Определен е едномесечен срок, считано от датата на връчване на заповедта, за доброволно освобождаване на жилището. В жалбата е направено искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта. То е мотивирано с твърдения, че спирането няма да застраши важни обществени интереси, но жалбоподателя ще остане без подслон в период, в който е без работа и активно търси такава и това ще доведе до значителни и труднопоправими вреди за него. Съдът е разгледал искането за спиране на предвиденото по силата на закона изпълнение, което не е спряно с подаването на жалбата. Приел е, че липсват доказателства в подкрепа на твърденията на жалбоподателя, поради което административният съд е оставил без уважение искането. Така постановеното определение е правилно. По силата на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК, съдът може да спре предварително изпълнение, само ако то е в състояние да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Съдебната практика трайно приема, че в категорията на трудно поправимите вреди не попадат тези от материално или финансово естество. Поради това жалбоподателят с направените възражения би могъл да се позове само на втората хипотеза - значителни вреди. Негово е задължението да ги обоснове и установи, като доказването следва да е в две направления: първото е, че съществува реална опасност да понесе такива вреди; второто е - да докаже елемента "значителност". Жалбоподателят носи тежестта да докаже наличието или реалната опасност от настъпване на вредата, която следва да се установи със съответните писмени доказателства. Претендираният интерес от жалбоподателя по степен на въздействие следва да може да се противопостави и надделее над презумирания обществен интерес. Ето защо, адресатът на акта следва да докаже, че предварителното изпълнение ще му причини значителни или трудно поправими вреди, поради настъпили след издаването на акта обстоятелства, каквито в конкретната хипотеза не се установяват. В разглеждания случай не са представени никакви доказателства, относими към искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение, респективно обосноваващи неговата основателност. Не се установяват и не се доказват конкретни евентуални преки вреди, които би претърпял Й.. Следва да се подчертае, че законодателят изисква вредите да са резултат от предварителното изпълнение, а не от акта. Твърдените от жалбоподателя вреди, че ще остане без жилище в момент в който си търси работа и факта, че обслужва банков не представляват значителна и трудно поправима вреда, по смисъла на чл. 60, ал. 1 АПК, както бе посочено по- горе съгласно трайната практика на ВАС. Същите са по- скоро затруднения от финансово естество на жалбоподателя, които не могат да бъдат противопоставени на това да бъде защитен обществения интерес в името на който е издаден обжалваният административен акт, чието спиране на допуснато по закон предварително изпълнение се иска. Като е приел искането за спиране изпълнението на заповедта за изземване и го е оставил без уважение, първоинстанцинният съд е постановил правилно определение, което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, дежурен състав