Решение № 4497 от 23.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8698/2025 г.

Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса – Бургас против решение № 23486/08.07.2025 г. по адм. дело № 4405/2025 г. на Административен съд София-град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Касаторът сочи, че изводите на административния съд не кореспондират с доказателствата по делото. Позовава се на неточно прилагане на чл. 453, ал.7 от Националния рамков договор № РД-НС-01-2 от 1 септември 2023 г. ца медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2023 – 2025 г.(НРД МД 2023-2025 г.). Ответникът по касационната жалба – „Самостоятелна медико-диагностична лаборатория – Рамус“ ООД, гр. София изразява становище за неоснователност на същата. Моли да бъде оставено в сила първоинстанционното съдебно решение и претендира разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение № 23486/08.07.2025 г. по адм. дело № 4405/2025 г. Административен съд София-град е отменил по жалба на „Самостоятелна медико-диагностична лаборатория – Рамус“ ООД, гр. София заповед за налагане на санкция № 02/РД-25-651/09.04.2025 г. на директора на РЗОК – Бургас. Присъдил е разноски. Приел е, че оспореният акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и неточно прилагане на материалноправните разпоредби – основания за незаконосъобразност по чл. 146, т.3 и т.4 АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че с оспорения пред първоинстанционния съд административен акт е наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на по 50,00 лева за десет случая (т.т.1-10), установяващи липсващ реквизит на „Направление за медико-диагностични дейности“ (бл. МЗ-НЗОК №4) и за два случая (т.т.11-12), също санкция „финансова неустойка“ в размер на по 50,00 лева, поради липса на постъпило уведомително писмо от управителя на лабораторията за отсъствието на завеждащия лекар, д-р К. и непосочването на друг лекар със същата специалност. За резултатите от проверката са съставени, както следва: протокол № 492 за извършена на 25.03.2025 г. проверка, връчен на 26.03.2025 г. на представител на лечебното заведение и доклад вх. № 02/РД-25-4082/31.03.2025 г.. „Самостоятелна медико-диагностична лаборатория – Рамус“ ООД, гр. София не е подала възражение до директора на Районна здравноосигурителна каса – Бургас. По отношение на нарушенията, свързани с липса на подпис на пациента, с който удостоверява, че е взет биологичен материал - по чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, чл. 244, ал. 2, т. IV, изр. 2. изр. 3 и чл. 245. ал. 1 от НРД за медицинските дейности 2023-2025 г., отразени в заповедта в точки от 1 до 10 включително нарушението е безспорно. Липсата на този реквизит в направлението за МДД не се оспорва от жалбоподателя. Възражението на лечебното заведение, че документите са електронно генерирани и като такива за тях не се изисква саморъчен подпис е неоснователно. „Електронен документ“ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма и след като в случая е използвана такава изискванията на реквизитите са могли да бъдат изпълнени след подписване с електронен подпис, респ. със саморъчен такав след разпечатването на документа. Съгласно чл. 453, ал.7 НРД МД 2023-2025 г., извън случаите по ал. 2 - 6, за констатирани нарушения на установените изисквания за работа с медицинска документация от раздел X от глава седемнадесета и раздел XII от глава деветнадесета, за първо нарушение се налага една санкция, независимо от броя на констатираните нарушения. В тези случаи длъжностните лица по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО правят предписания за отстраняването им, а при последващо нарушение от този вид се налага санкция за всяко едно констатирано нарушение. В случая се касае за първо нарушение и е следвало да бъде наложена една санкция, независимо от броя на констатираните нарушения и длъжностните лица по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО е следвало да направят предписания за отстраняването им, като едва при последващо нарушение от този вид биха могли да наложат санкция за всяко едно констатирано нарушение. В този смисъл, определяйки отделна санкция за всяко констатирано нарушение, макар и при правилно установена от РЗОК фактическа обстановка, е нарушен материалният закон, като неправомерно са определени десет санкции за всяко нарушение, описани в т.1 до т. 10 от заповед № 02/РД-25-651/09.04.2025 г. на директора на РЗОК – Бургас. По отношение на констатираните нарушения по т. 11 и т.12 е прието, че са нарушени разпоредбите на чл. 55, ал. 2, т. 2, 3 от ЗЗО и чл. 126, ал. 3 от НРД за МД 2023-2025 г. и на основание чл. 459, ал. 1 от НРД за МД 2023-2025 г. и е наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на 50,00 лева за всяко от тях. Обосновано административният съд е приел, че не е наличен фактическият състав на приложената правна норма, тъй като заявените нарушения касаят и такъв, съдържащ се и в хипотезите по чл. 174, ал. 2 във вр. с чл. 156, ал. 1 и ал. 2 от НРД за МД 2023-2025 г. Извършването на две отделни нарушения – по чл.126, ал.3 от НРД за МД за 2023-2025 г. (касаещо липса на уведомяване за отсъствието на лекаря до РЗОК)    и по чл. 174, ал. 2 във вр. с чл. 156, ал. 1 и ал. 2 от НРД за МД 2023-2025 г. (касаещо липсата на посочен заместващ лекар, който да осъществява дейността на отсъстващия такъв) е доказателствено необезпечено. Отсъстващият лекар не се явява задължено лице, което следва да уведоми РЗОК за отсъствието си. Изводите на съда за незаконосъобразност на наложената санкция в частта и по т.11 и т.12 от заповед № 02/РД-25-651/09.04.2025 г. на директора на РЗОК – Бургас са правилни. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от лечебното заведение разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 143, ал.3 АПК във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя в размер на 105 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение