Определение № 445 от 27.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5717/2013 г.

Производството е по чл.274,ал.2 ГПК. С определение от 31.05.2013г.,постановено по ч.гр.д.№2427/2013г. от Софийски градски съд,ІІ В,ВО оставена без разглеждане частна жалба с вх.№3329055/06.11.2012г. на А. Б. С.-Г. на основание чл.407 ГПК срещу разпореждане от 20.09.2012г. по гр.д.№13346/2012г. на СРС,113 състав за издаване на изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 29.06.2012г. по гр.д.№13346/2012г. Определението е обжалвано от А. Б. С.-Г., която поддържа,че след като актът,въз основа на който е издаден изпълнителният лист бъде отменен,то и разпореждането, с което е издаден изпълнителният лист може да бъде обжалвано по реда на чл.407,ал.1 ГПК.Моли обжалваното определение да бъде отменено. Частната жалба е допустима ,подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл.275,ал.2 ГПК.Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения: Производството по гр.д.№13346/2012г. по описа на СРС,113 състав е образувано по реда на чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение. Заповедта е издадена на 29.06.2012г.,като въз основа на нея на 27.09.2012г. е издаден и изпълнителен лист. По реда на чл.423,ал.3 ГПК с определение от 31.05.2013г.,постановено по ч.гр.д.№2427/2013г., състав на СГС,ІІ В,ВО е приел възражението на А. Б. С.-Г. срещу издадената на 29.06.2012г. заповед за изпълнение и е спрял изпълнението на тази заповед на основание чл.423,ал.3,изр.второ ГПК,като е върнал делото на СРС за продължаване на процесуалните действия с даване на указания по чл.415,ал.1 ГПК. В подобна хипотеза съгласно чл.423,ал.3, изр.4 ГПК заповедта за изпълнение и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист се обезсилват само ако е прието,че не са били налице предпоставките на чл.411,ал.2,т.3 и 4 ГПК,т.е. само ако се установи,че длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България или няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България. В случая обаче подобни доводи дори не са били навеждани-възражението е прието,тъй като при връчването на заповедта за изпълнение не е спазена процедурата по чл.47 ГПК. На разглеждане в тази хипотеза подлежат само частните жалби по чл.413,ал.1 и чл.419,ал.1 ГПК,но не и жалбите срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист. Съдебният акт,въз основа на който е издаден изпълнителният лист в този случай не се отменя. Съгласно чл.415,ал.2 ГПК заповедта за изпълнение,както и издаденият изпълнителен лист се обезсилват само ако заявителят не представи доказателства,че е предявил иска в посочения в чл.415,ал.1 ГПК срок. По изложените съображения според настоящия състав при постановяване на обжалваното разпореждане правилно е приложена разпоредбата на чл.423 ГПК,като е прието,че защитата по чл.407 ГПК в случая е неприложима. Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение