Определение № 3256 от 26.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5040/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба на Ц. А. Т. за допълване на определението по делото с присъждане на разноските за касационното производство. „Старт спед“ ЕООД оспорва молбата. Застъпва становището, че искането за присъждане на разноски е направено извън срока за отговор на исковата молба, поради което е несвоевременно и молбата трябва да бъде оставена без уважение. Евентуално желае намаляване на адвокатското възнаграждение поради неговата прекомерност. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като взе предвид становищата на страните и данните по делото, приема следното: Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Макар претенцията за разноски да е акцесорна, тя съставлява искане, свързано със спорния предмет и също като него по аргумент и от чл.80 от ГПК трябва да бъде заявена до приключване на съдебното заседание, с което завършва делото пред съответната инстанция/ т.11 № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г.на ОСГТК/. Делото пред ВКС поради спецификата на производството по допускане на касационно обжалване може да приключи в закрито заседание след подаване на отговор на касационната жалба/чл.287, ал.1 от ГПК/. Затова претенцията за разноски на ответника по касационната жалба трябва да бъде заявена най-късно в този отговор. Производството по допълване на решение/определение/, уредено в чл. 248 от ГПК в частта му за разноските предпоставя, че искане за присъждането им е било своевременно направено, но съответната съдебна инстанция е пропуснала да се произнесе по него с решението /или определението/ си, слагащо край на делото. Това производство е предназначено за отстраняване на допуснати единствено от съда пропуски и грешки при произнасянето му относно разноските, а не пропуските на страните. В този смисъл е практиката на ВКС, съдържаща се в определения № 42 от 19.02.2020 г. по т. д. № 2464/2018 г. на I ТО, № 130 от 29.04.2015 г. по гр. д. № 6914/2014 г. на I ГО, № 157 от 5.07.2018 г.по гр. д. № 4575/2017 г. на I ГО и цитираните в него определения. В настоящия случай в отговора на касационната жалба молителят не е формулирал искане за присъждане на разноски, поради което молбата за присъждането на такива разноски по реда на чл.248 от ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение