Решение № 7864 от 13.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5099/2026 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Консулт 2003" ООД, чрез процесуален представител, срещу решение № 7232/23.02.2026г., постановено по адм. дело № 2163/2025г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № Р-22220423006361-091-001/09.08.2024г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, в частта потвърден с решение № 1499/15.11.2024г., на Директор на дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП, с който са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за данъчни периоди 2017г. – 2022г. в общ размер на 13 547.92лв. и лихви за забава в размер на 4 881.72лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По отношение начислените допълнителни приходи от счетовони услуги се сочи, че неправилно са определени такива, тъй като дружеството не е извършвало услуги, които да не са фактурирани и по този начин е са налице укрити приходи. Неправилно органа и съдът са се позовали на назначената оценителна експертиза, тъй като последната не се основава на аналози а само на справочна информация.Според касатора органа по приходите не е установил реално получени и неосчетоводени приходи по счетоводни документи или по касовите или банкови движения по сметките на дружеството. Относно непризнатите несъбираеми вземания се сочи, че не са доказани обстоятелства, които да обосноват извършеното изменение в декларираните финансови резултати. По отношение начисляването на лихви върху предоставени заеми се сочи, че става въпрос за заеми които са отписани като несъбираеми, а и размера на начислените лихви не е доказан. По отношение служебните аванси, неправилно съда е приел, че получените от управителя служебни аванси следва да се третират като заеми и да се начислява лихва в полза на дружеството, тъй като не е бил сключван договор за заем, не е била предоставена сума в заем, не е уговорено връщане. Тези суми са служебни аванси и с тях са погасявани задължения на дружеството, а останалите суми са върнати. По подробно изложени доводи се моли за отмяна на съдебното решение и за отмяна на оспорание РА. Претендират се разноски. Ответникът – Директорът на Дирекция "ОДОП" – гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба по доводи изложени в писмен отговор и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред АССГ е № Р-22220423006361-091-001/09.08.2024г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, в частта потвърден с решение № 1499/15.11.2024г., на Директор на дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП, с който са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за данъчни периоди 2017г. – 2022г. в общ размер на 13 547.92лв. и лихви за забава в размер на 4 881.72лв. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че ревизията правилно е проведена по особения ред на чл. 122 от ДОПК, поради наличието на обстоятелство по т. 2 – наличие на данни за укрити приходи. Прието е, че с РА са извършени корекции в посока увеличение на финансовия резултат с размера на отчетените по сметка 609 „Други разходи“ през 2019г., 2021г. и 2022г., представляващи отписани вземания поради изтекла давност по отношение на следните дружества: през 2019г. вземания за лихви, начислявани по заеми отпуснати на „Бест Тур“ ООД, „Би Ейч Ди Пропъртис“ ООД, „Тераса“ ЕООД и „Би Ейч Ди Кансълтинг“ ООД; през 2021г. взменаия за лихви по заеми отпуснати на „Бест Тур“ ЕООД, „Тераса“ ЕООД и „Би Ейч Ди Кансълтинг“ ООД и през 2022г. предоставени заеми на „Би Ейч Ди Кансълтинг“. За да отхвърли жалбата съдът се е позовал на ССЕ, която е посочила, че всички отписани вземания са счетоводно отразени в разходната сметка 6090. Според съда тези отписани вземания са установени, както от ревизиращия екип, така и от заключението на ССЕ, като не са кредитирани представените частни писмени доказателства от страна на РЛ относно отписаните вземания, тъй като не притежават достоверна дата и подпис на изготвилите ги. Според съда липсват каквито и да е доказателства относно несъбираемостта на вземанията и съответно отписването им. Посочена е нормата на чл. 34 от ЗКПО даваща възможност за отписване на приходи и разходи които са несъбираеми, но само ако се установи, че заемодателя е направил всичко възможно да събере тези вземания и не е могъл. Прието е, че РЛ не е доказало, че вземанията са несъбираеми, а са несъбрани от него. По отношение начисляването на лихви върху заемите се установява, че РЛ е предоставило заем на посочените в РА дружества с годишна лихва от 5%, но не са начислени приходи от тези лихви. Това е потвърдено и от ССЕ. Като е взел предвид нормата на чл. 294, ал. 1 от ТЗ, както и факта, че с РА приходните органи са съобразили редът и периодичността на начисляване и отчитане на лихвите по заемите, е достигнато до извод за законосъобразност н акта в тази му част, тъй като начисляването на приходи от лихви е нормативно регламентирано. За законосъобразен е приет и РА в частта в която са определени задължения за корпоративен данък, произтичащи от увеличение на финансовия резултат с лихвите, в размер на 5% върху предоставени суми на физическото лице Х. Д. – управител на дужеството. На лицето са представени общо суми в размер на 580 115.70лв., като същите са осчетоводени като „служебни аванси“ по сч. с-ка 422 „Подотчетни лица“. Според съда обаче липсват доказателства т.е. първични счетоводни документи установяващи, че процесните предоставени парични средства са „служебни аванси“, липсват и данни за целта на отпуснатите средства. Приет е извода на данъчния орган, че се касае за дългосрочни вземания т.е. за безлихвени заеми, получени от управителя на дружеството, което е отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗКПО. Съдът е посочил, че законосъобразно са начислени приходи от лихви по предоставени от РЛ суми на управителя. По отношение предоставени счетоводни услуги, решаващия съд е посочил, че видно от назначената оценителна експертиза са определени пазарните цени за предоставените услуги на дружества, които са свързани лица с РЛ по смисъла на § 1, т. 3, бук. „д“ от ДР на ДОПК. Установено е, че на дружествата „Уинтерхаус-Боровец“ ООД, „Скай 2003“ ООД и „ЕМХ Пропъртис“ ООД не са издадени фактури за счетоводни услуги, а самите дружества не са осъществявали дейност и услугите са се изразявали в подаване на СД по ЗДДС. За правилно е приета определената от данъчния орган пазарна цена на услугите. На дружествата „Ем Пелет“ ООД са издадени 6бр. фактури за извършени счетоводни услуги, като е установено отклонение от пазарната цена и е определена друга такава по заключението на оценителната експертиза. На „Сладолед“ ЕООД са издадени 6бр. фактури, като пазарната цена на предоставените услуги отново е съобразена със заключението на оценителната експертиза. С оглед на факта, че РЛ не е оборило констатациите в акт, съдът е намерил, че и в тази си част РА е законосъобразен. По отношение отразени разходи за външни услуги, е установено, че РЛ е отразило такива през 2017г. по фактура издадена на „Изследователски център Тренд“ ООД, без да е налице последваща реализация. Въз основа на гореизложеното първоинстанционният съд е приел, че органите по приходите законосъобразно са преценили наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 ДОПК и законосъобразно са определили по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК данъчни основи за 2017г., 2018г., 2019г., 2020г., 2021г. и 2022г. Приходните органи правилно са установили допълнителни задължения за корпоративен данък в общ размер на 13 547.92лв. и лихви в общ размер на 4 881.72лв. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани по делото писмени доказателства и въз основа на тях е стигнал до правилни и законосъобразни изводи, които се споделят и от настоящият състав. Съдебното решение е много подробно и аргументирано, настоящият състав на ВАС, Осмо отделение споделя неговите мотиви и препраща към тях по реда на чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК. С оглед установените факти и обстоятелства по спора безспорно е налице предпоставката на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред, поради установени укрити приходи на дружеството от незаконосъобразно отписани вземания, от лихви по предоставени заеми, от неотчетени извършени счетоводни услуги и от неправилно отразени разходи за външни услуги. Тези факти не са безспорни, като касаторът не възразява срещу тях, а оспорва иводите на данъчния орган. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства, което в случая е сторено. От страна на ревизираното лице не са представени доказателства оборващи констатациите на данъчния орган в РА. Правилно при тези установени факти първоинстанционния съд е възприел изводите на ревизиращия орган при издаване на акта. Касаторът е навел само необосновани доводи, неподкрепени с доказателства по отношение издадения РА, като по този начин не е успял да опровергае установеното чрез издадения и оспорван РА. Обжалваното съдебно решение е правилно постановено, не са налице сочените от касатора нарушения и затова следва да бъде оставено в сила. Не се присъждат разноски на ответната по касация страна тъй като такива не са претендирани. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховния административен съд, състав на осмо отделение