Решение № 2900 от 16.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 915/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от „Е. Миролио“ ЕООД с ЕИК 130111513 със седалище и адрес на управление в [населено място], общ. Нова Загора, представлявано от управителя Ф. Миролио, чрез представител по пълномощие – адв. Р. Колева от Адвокатска колегия – Сливен против Решение № 2003/27.10.2025 год., постановено по административно дело № 562/2024 год. по описа на Административен съд – Сливен. Заявено е твърдение, че оспореното решение е неправилно, постановено в противоречие с процесуалните правила. По мнение на оспорващия, съдът неправилно възприема и тълкува разпоредбата на чл. 74, ал. 7 от Наредба № РД-02-20-2/28.08.2018 год. за проектиране на пътищата, доколкото, законодателят е посочил действията, които следва да бъдат предприети, но техния избор и приложение следва да бъде с оглед на всяка конкретна ситуация. В този смисъл се твърди, че административният орган е следвало да даде указания на дружеството да предприеме най-подходящото действие, като преместване и/или модифициране и едва след неизпълнение на това указание, да се пристъпи към отказ, респ. премахване. Допълнено е, че при постановяване на оспореното съдебно решение, съдът не е обсъдил наведените доводи за нарушаване на административнопроизводствените правила и по-конкретно задължението на административния орган да даде указания за отстраняване на констатираните нередовности по депозираното от дружеството искане. От страна на касатора не се споделя мотива на съда, че не приема твърдението за изпълнение на изискванията чрез последващо извършено обезопасяване чрез една от мерките по чл. 74, ал. 7 от Наредба № РД-02-20-2/28.08.2018 год., във връзка с Наредба № РД-02-20-1/2024 год. Твърди се, че в случая е изпълнена една от алтернативно предвидените марки, като няма данни дали към момента на постановяване на отказа не е имало поставена вече мантинела. Независимо от това, към момента на приключване на устните състезания, твърдяната законова пречка по чл. 15 от НСПП, във вр. с чл. 6 от нея, във вр. с чл. 26, ал. 7 от Закона за пътищата и чл. 74 от Наредба № РД-02-20-2/28.08.2018 год., за да бъде преиздадено разрешение № 54/27.08.2014 год. вече е отстранена, т.е. налице е хипотезата по чл. 142, ал. 2 от АПК. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски. В съдебно заседание, касаторът не изпраща процесуален представител, като депозира допълнителна молба, в която заявява, че поддържа касационната жалба по изложените доводи и аргументи. Заявява искане за отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски. Ответникът – Управителният съвет (УС) на Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ), в писмен отговор чрез процесуален представител – служител с юридическо образование и правоспособност А. Пантелеева, оспорва касационната жалба като неоснователна и иска съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура в писмено становище и в съдебно заседание дава мотивирано заключение за неоснователност на оспорването, доколкото не са налице касационните отменителни основания на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което предлага решението на Административен съд – Сливен като правилно и законосъобразно да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от страна в първоинстанционното производство, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С оспореното съдебно решение, състав на Административен съд – Сливен е отхвърлил жалбата на „Е. Миролио“ ЕООД против Отказ на Управителния съвет на АПИ, обективиран в т. 1.4. от Протокол № РД-15-3207/24 от 02.10.2024 год., с който се отказва преиздаване на РСПП № 54 от 27.08.2014 год. по реда на чл. 17б от НСПП, издадено на „Е. Миролио“ ЕООД. Със съдебния акт, в полза на административния орган са присъдени и разноски в размер на 100,00 лв. При постановяване на този правен резултат, от фактическа страна, първоинстанционният съд е установил, че в полза на дружеството „Е. Миролио“ ЕООД е издадено Разрешение за специално ползване на пътищата (РСПП) чрез експлоатация на рекламни съоръжения № 54/27.08.2014 год. за експлоатиране на рекламно съоръжение с площ от 12 кв.м. извън обхвата, в обслужващата зона на АМ „Тракия“, км. 243+752 – дясно със срок на валидност 10 години от издаването му. С молба вх. № 53-00-502/19.08.2024 год. дружеството е сезирало административния орган – АПИ с искане за преиздаване на разрешението за специално ползване на пътищата, чрез експлоатация на рекламни съоръжения, като с допълнителна молба с вх. № 53-00-549/12.09.2024 год. е приложило скица от СГКК – Сливен, технически проект в част „Пътна“, скица на ПИ, обяснителна записка и ситуация. Във връзка с така подаденото искане, длъжностни лица от ОПУ – Сливен са извършили проверка на рекламното съоръжение, собственост на „Е. Миролио“ ЕООД с площ на същото без стойките от 12 кв.м., поставено в обслужващата зона на АМ „Тракия“ при км. 243+752, резултатите от която са обективирани в Констативен протокол № 53-00-569/18.09.2024 год. Въз основа на Констативния протокол, директорът на ОПУ – Сливен е изготвил доклад с изх. № 66-Сл-757/24.09.2024 год. до АПИ, дирекция ППИ, в който е посочил, че от цитирания Констативен протокол се установява, че рекламното съоръжение отстои с целия си габарит на 8,30 м. от ръба на асфалтовата настилка. Вписано е, че височината на рекламното пано спрямо нивото на пътната настилка е 2,25 м., а разстоянието от ръб асфалт до центъра на колоната е 10,00 м., като пред PC няма изградена ограничителна система за пътища. В доклада е направено позоваване на разпоредбата на чл. 74, ал. 4, т. 2 от Наредба № РД-02-20-2/28.08.2018 год., въз основа на което е формиран извод, че РС се намира в границите на зоната за безопасност и се експлоатира в нарушение на чл. 26, ал. 7, т. 2 от ЗП, доколкото не са спазени изискванията на чл. 73 от Наредба № РД-02-20-2/28.08.2018 год. за проектиране на пътища. В съответствие с това е прието, че РС не отговаря на изискванията чл. 15, ал. 1, т. 1 от НСПП, поради което директора на ОПУ – Сливен е изразил становище, че „Е. Миролио“ ЕООД не може да продължи експлоатацията на рекламното съоръжение. С оглед на това е предоставен проект на уведомително писмо за отказ за преиздаване на РСПП. Така изготвения доклад на директора на ОПУ – Сливен е разгледан на заседание на постоянно действащата комисия, проведено на 26.09.2024 год., резултатите от което са обективирани в Протокол № 93/24. По отношение на процесното РС, комисията е приела предложението от доклада на директора на ОПУ – Сливен и предложила да се внесе доклад от Директора на Дирекция ППИ до УС на АПИ с предложение за отказ за преиздаване на РСПП чрез експлоатация и подписване на проекта на уведомително писмо до заинтересованото лице. В изпълнение на горното, с рег. № 93-01-7508/01.10.2024 год., директорът на Дирекция „Поддържане на пътната инфраструктура“ при АПИ е внесъл в Управителния съвет на агенцията доклад, с който отправил предложение, УС на АПИ да приеме решение относно отказите за преиздаване на четири разрешение за специално ползване на пътищата, измежду които и процесното РСПП № 54/27.08.2014 год. Докладът е разгледан и приет на заседание на Управителния съвет на АПИ, проведено на 02.10.2024 год., обективирано в Протокол № РД-15-3207/24, в т. 1.4. от който е прието решение, с което е отказано преиздаване на РСПП № 54 от 27.08.2014 год. по реда на чл. 17б от НСПП, издадено на „Е. Миролио“ ЕООД при подобно описаните констатации в Протокол № 93/24 от заседание, проведено на 26.09.2024 год. на постоянно действащата комисия, назначена със Заповед № РД-11-201/14.03.2022 год., изменена със Заповед № РД-11-1113/21.10.2022 год. на Председателя на УС на АПИ. В хода на съдебното дирене, по искане на жалбоподателя е допусната и приета без възражения съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която е приело, че процесното рекламно съоръжение на км. 243+752 дясно от АМ „Тракия“, собственост на „Е. Миролио“ ЕООД не отговаря на изискването за местоположение по отношение на безопасност, тъй като попада в зоната за безопасност – съгласно Приложение 2 стълбът на рекламното съоръжение е на разстояние 13,50 м. от дясната водеща ивица, докато за автомагистрали с допустима скорост на движение от 140 км/ч, зоната за безопасност е 16 м. При така установените фактически обстоятелства, от правна страна съдът е приел, че оспорения отказ е постановен от компетентен административен орган в съответствие с изискванията за форма и съдържание и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение на материалната законосъобразност на административния акт, съдът е приел, че същият съответства на относимите материално правни разпоредби. При формиране на този извод, първоинстанционният съд е приел за безспорно, а и от заключението на вещото лице за доказано, че процесното рекламно съоръжение не отговаря на изискването за местоположение по отношение на безопасност, тъй като с нормата на чл. 74, ал. 4, т. 2 от Наредба № РД-20-02-2/28.08.2018 год., намиращите се в зоната за безопасност стълбове на билбордове се определят като опасност от трета степен, а в случая оста на колоната на рекламното съоръжение попада в зоната за безопасност. Позовавайки се на заключението на вещото лице, съдът е приел, че стълбът на рекламното съоръжение е на разстояние 13,50 м. и съобразно императива на чл. 73, ал. 5 табл. 18 от Наредба № РД-02-20-2/28.08.2018 год., попада в зоната за безопасност, която е 16,00 м., от което следва, че съоръжението трябва да се премахне или премести извън зоната за безопасност, което не е сторено. В заключение, съдът е посочил, че оспорващото дружество не е ангажирало доказателства, установяващи обстоятелства, обратни на възприетото от ответния орган, относно наличието на условия за преиздаване на процесното РСПП № 54/27.08.2014 год. Така мотивиран, първоинстанционният административен съд е отхвърлил жалбата на „Е. Миролио“ ЕООД и в полза на АПИ е присъдил разноски в размер на 100,00 лева. Решението е валидно, допустимо и правилно. На първо място, настоящият касационен състав споделя мотивите на първоинстанционния административен съд относно компетентността на административния орган, постановил оспорения отказ, относно съответствието на административния акт с формалните изисквания за форма и съдържание, както и относно липсата на допуснати нарушения на процесуалните правила, които да обосноват незаконосъобразност на акта на собствено основание, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тези мотиви. Неоснователни са обективираните в касационната жалба твърдения за наличие на допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото, според оспорващия, съдът не е обсъдил в цялост всички доказателства по делото и възраженията на жалбоподателя. Противно на заявеното в касационната жалба, видно от мотивите на оспорения съдебен акт, съдът е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, в т.ч. и заключението по поисканата от жалбоподателя съдебно-техническа експертиза. Доколкото по делото не са останали неизяснени факти и обстоятелства от предмета на доказване, нито жалбоподателя е формулирал допълнителни доказателствени искания, които съдът да е отхвърлил, твърдението за несъбиране и необсъждане на всички относими към спора доказателства се явява неоснователно. Неоснователно се явява и твърдението за необсъждане в съдебното решение на всички възражения на жалбоподателя. Видно от мотивите на съдебния акт, съдът се е произнесъл по всички възражения и твърдения на жалбоподателя, но обстоятелството, че съдът е приел същите за несъстоятелни не съставлява нарушаване на съдопроизводствените правила. Настоящата касационна инстанция приема за правилни и съответни на относимите материално правни разпоредби мотивите на първоинстанционния административен съд относно материалната законосъобразност на оспорения отказ. В разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-2/28.08.2018 год. за проектиране на пътища (Наредбата) е дадено легално определение на понятието зона за безопасност (ЗБ), съгласно което, това е хоризонталната зона на пътя, която започва от десния край на дясната водеща ивица по посока на движението съгласно фигура 32а. За предотвратяване на пътнотранспортни произшествия или намаляване на последствията от тях при напускане на платното за движение от МПС в ЗБ се предприемат мерки съгласно класификацията на опасностите в чл. 74. В чл. 73, ал. 2 от Наредбата е предвидено, че основните параметри на ЗБ са: във височина - светъл габарит, широчина на зоната за безопасност (ШЗБ), увеличена широчина на зоната за безопасност (УШЗБ) и максимално допустима скорост на движение (Vдоп) на леките автомобили. Вертикалното разстояние за безопасност h (фигура 32а) е съгласно чл. 71, ал. 5. От своя страна, чл. 73, ал. 5 табл. 18 от Наредбата предвижда широчина на зоната за безопасност на автомагистрала, където максимално допустимата скорост за движение на МПС е 140 kм/ч (каквато е в процесния участък на АМ „Тракия“ при км 243+752 - дясно) e 16,00 м. Чл. 74 ал. 1 от Наредбата класифицира зоните за безопасност по степени, като съгласно чл. 74, ал. 4, т. 2, намиращите се в зоната за безопасност стълбове на билбордове се класифицират като опасност от трета степен и са свързани с риск за пътуващите в МПС. Нормата на чл. 17б, ал. 2 от Наредбата за специално ползване на пътищата (НСПП) предвижда възможността, разрешение за експлоатация да се преиздава за нов 10-годишен период, когато са спазени условията на чл. 15 и след заплащане на всички дължими такси за специално ползване чрез експлоатация на съоръжението. Според чл. 15, ал. 1 т. 1 от НСПП, разрешение за изграждане на рекламни съоръжения се издава, когато не са налице основанията за отказ по чл. 6, ал. 1. От своя страна, чл. 6, ал. 1 от НСПП указва, че администрацията, управляваща пътя, отказва издаване на разрешение за специално ползване на пътя, когато не са налице условията по чл. 26, ал. 7 от Закона за пътищата (ЗП). Съгласно чл. 26, ал. 7, т. 2 от ЗП, разрешенията се издават при условие, че са спазени изискванията на Закона за движението по пътищата, този закон, подзаконовите нормативни актове за неговото прилагане и нормите за проектиране на пътища. Анализът на събраните в хода на първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства потвърждава формирания от административния орган и изцяло възприет от първоинстанционния съд извод, че процесното рекламно съоръжение се експлоатира в нарушение чл. 26, ал. 7, т. 2 от ЗП, доколкото не са спазени изискванията на Наредба № РД-02-20-2/28.08.2018 год. Видно от неоспореното от страните и прието от съда заключение по съдебно-техническата експертиза, процесното рекламно съоръжение е разположено на АМ „Тракия“ при км. 243+752 – дясно, като същото е от опасност трета степен (с голям риск за пътуващите в МПС). За автомагистрали с допустима скорост на движение от 140 км/ч зоната за безопасност е 16 м. Вещото лице е установило, че процесният билборд с площ от 12 кв.м. е на разстояние 13.50 м. от ръб асфалт до центъра на колоната. Според заключението, с позоваване на чл. 74 ал. 4 т. 2 от Наредба № РД-02-20-2/28.08.2018 год., намиращите се в зоната за безопасност стълбове на билбордове се определят като опасност от трета степен, като в случая оста на колоната на рекламното съоръжение попада в зоната за безопасност. В разпоредбата на чл. 74, ал. 7 от Наредба № РД-02-20-2/28.08.2018 год. е указано, че при наличие на опасност в зоната за безопасност се предприемат действия в следната последователност: премахване, преместване, модифициране чрез промяна на конструктивните характеристики, така че същата да не представлява опасност, и обезопасяване чрез мерки, посочени в наредбата по чл. 14, ал. 3 ЗДвП. Анализът на така цитираната правна регламентация обосновава извод за неоснователност на заявените в касационната жалба твърдения за неправилно тълкуване на чл. 74, ал. 7 от Наредба № РД-02-20-2/28.08.2018 год. от страна на съда. Разпоредбата изрично предвижда предприемане на действия в определена последователност при наличие на опасност в зоната за безопасност. Без опора в нормативната регламентация е твърдението на касатора, че административният орган е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото не е указал на заявителя да отстрани допуснати в заявлението нередовности, а именно да направи искане за издаване на ново разрешение. Доколкото административният орган е бил сезиран с искане за преиздаване на РСПП, той е дължал произнасяне именно по това искане, което не преклудира възможността на дружеството да заяви искане за издаване на ново РСПП при спазване на нормативните изисквания за това. Анализът на описаната фактическа обстановка, установена посредством приложените по делото писмени и гласни доказателства потвърждава извода на административния орган, че процесното рекламно съоръжение не отговаря на чл. 17б, ал. 2 от НСПП, доколкото изискването по чл. 15, ал. 1, т. 1 от НСПП не е изпълнено - налице са основанията за отказ по чл. 6, ал. 1 - администрацията, управляваща пътя, отказва издаване на разрешение за специално ползване на пътя, когато не са налице условията по чл. 26, ал. 7 от Закона за пътищата. С оглед горното и доколкото по делото безспорно е установено, че процесното рекламно съоръжение попада в зоната за безопасност, съответен на относимите материално правни разпоредби се явява извода на първоинстанционния административен съд, относно материалната законосъобразност на отказа. Предвид горното, настоящият касационен състав приема, че касационната жалба се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли, а оспореното съдебно решение, като правилно следва да се остави в сила. По делото е направено искане за присъждане на разноски от двете страни в процеса. С оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК и своевременно направеното искане, в полза на АПИ следва да бъде присъдена сумата от 200,00 лева, равняваща се на 102,26 евро за юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в действащата редакция . Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение,