Определение № 59 от 14.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2602/2015 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е молба от адв. Г. Н. като пълномощник на А. Т. М. и Й. П. М. с искане за допълване на постановеното по делото решение в частта за разноските. В срока по чл. 248, ал.2 ГПК насрещната страна К. А. А. не е взела становище. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по молбата, взе предвид следното: С решение № 220 от 04.12.2015 г. по гр.д. № 2602/2015 г. на ВКС, І г.о., е оставена без уважение молбата на К. А. А. за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 1355 от 17.11.2011 г. по гр.д. № 1579/2011 г. на Варненския окръжен съд. Ответниците в производството по отмяна А. М. и Й. М. са подали чрез адв. Г. Н. отговор на молбата за отмяна, в който е направено искане и за присъждане на разноски за това производство. С него е представен Договор за правна защита и съдействие, сключен на 21.04.2015 г., видно от който същите са заплатили адвокатски хонорар за защита по делото в размер на 300 лв. С решението си по делото съдът е пропуснал да присъди направените от ответниците разноски. Молбата за допълване на решението в частта за разноските е подадена едномесечния срок по чл. 248, ал.1 ГПК. Налице са основанията, визирани в чл. 78, ал. 3 ГПК, поради което следва да бъде уважена, като К. А. А. бъде осъден да заплати на А. Т. М. и Й. П. М. сумата 300 лв., представляваща заплатено от тях адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС. Водим от гореизложеното съдът