Решение № 8055 от 17.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1093/2009 г.

Решение № 8055 от 17.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1093/2009 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Наврас" АД, гр. Варна, подадена чрез упълномощен адв. Стоян Стоянов, против Решение № 913 от 26.11.2008 г., постановено от Административен съд София - град, второ отделение, 30 състав, по адм. д. № 4908/2008 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателя съдът е допуснал нарушения на материалния закон и на процесуалните правила и необоснованост на решението. В текста на жалбата, в съдебно заседание чрез процесуалния представител адв. Стоянов и в писмени бележки се развиват подробни съображения за незаконосъобразност на съдебното решение и се оспорват изводите на първоинстанционния съд относно основанията за неодобряване на процесната приватизационна сделка. Касаторът моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отмени атакуваното решение на НС на АП от 24.07.2008 г. и да върне преписката на административния орган със задължителни указания за одобряване на парафирания договор и неговото сключване, като претендира заплащане на направените по делото разноски. Ответникът - Надзорният съвет на Агенцията за приватизация (НС на АП) оспорва касационната жалба с писмен отговор, с писмена защита и в съдебно заседание чрез упълномощени юрисконсулти Г. Славкова и М. Анастасова, които пледират за оставяне в сила на съдебното решение, като правилно и законосъобразно и правят искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на касационната жалба, защото представените и неоспорени от страните и приети от съда документи, включително актуализацията на анализа на правното състояние на "Булгарплодекспорт" ООД, сочат на липса на актуална документация и информация за участие на дружеството в посочените изрично други дружества и актуализацията не съдържа данни за реалното акционерно участие на "Булгарплодекспорт" ООД в посочените дружества. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното Решение № 913 от 26.11.2008 г. е отхвърлена жалбата на "Наврас" АД, гр. Варна срещу решение от 24.07.2008 г. на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация по протокол № 24 от същата дата и "Наврас" АД, гр. Варна е осъдено за заплащане на разноски на АП в размер на 80 лв. За да достигне до този резултат Административният съд София-град е приел, че всички възражения на жалбоподателя за нищожност и неоснователност на процесното решение на НС на АП са неоснователни, тъй като то съответства на всички материалноправни и процесуалноправни изисквания, проверени от съда по реда на чл. 146, т. 1 - 5 от АПК. По делото точно е установено, че оспореното решение е издадено от компетентен за това орган, съобразно регламентираното правомощие в чл. 16, ал. 1, т. 5 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол (ЗПСП) и чл. 15, т. 5 от Устройствения правилник на Агенцията за приватизация, по силата на които НС на АП одобрява приватизационните сделки, чиято стойност е над един милион лв., сключени чрез публично оповестен конкурс или публичен търг, относно тяхната законосъобразност и съответствието им с одобрените от Народното събрание стратегии по чл. 3, ал. 7 от ЗПСК. Първоинстанционният съд правилно е констатирал, че процесното решение е прието с изискуемия кворум, което обстоятелство е видно от текста на приетия като доказателство Протокол № 24 от заседанието на 24.07.2008 г., както и, че спорното решение на НС на АП е обективирано в писмена форма и е надлежно мотивирано, като фактическите и правните основания за издаването се съдържат в решение по т. 1 от горепосочения протокол № 24 от 24.07.2008 г. Освен това в мотивите на обжалваното съдебно решение са изложени подробни съображения относно спазване изискванията на материалния закон, процесуалните правила и съобразяване с целта на закона. Според настоящия съдебен състав атакуваното съдебно решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото по делото е точно установено, че процесното решение на НС на АП от 24.07.2008 г. съответства на императивните разпоредби на Наредбата за анализите на правното състояние и приватизационните оценки и за условията и реда за лицензиране на оценители, Наредбата за задължителната информация, предоставяна на лицата, заявили интерес за участие в приватизацията по ЗПСК, както и за Закона за мерките срещу изпирането на пари. Основното възражение на касатора е за допуснато от съда нарушение на материалния закон, изразяващо се неправилно тълкуване и прилагане на текстовете от горепосочените нормативни актове. Съобразно мотивите на оспореното решение на НС на АП от 24.07.2008 г., ответникът е отказал да одобри приватизационната сделка, защото е констатирал, че липсват доказателства относно актуалното състояние на 14 броя дружествата, в които обектът на приватизацията - "Булгарплодекспорт" ООД, гр. София има мажоритарно или миноритарно участие. В касационната жалба се твърди, че необходимата информация се съдържа на стр. 24 - 45 от правния анализ и в приложения № 13 - 27 към него, но това становище не съответства на действителното фактическо и правно положение, установено по делото. В случая спорен е въпросът не относно съдържанието на правния анализ, а актуализацията на този анализ, която е приета като доказателство по делото и се съдържа на стр. 27 - 49, в която част е обсъждано участието на "Булгарплодекспорт" ООД в следните дружества: "БКВ Експорт - Импорт ООД, гр. Атина - в актуализацията на правния анализ е вписано, че не са представени документи за закупуване на дяловете на Х. П. и няма данни промяната в съдружниците и разпределението на капитала да е регистрирано в Книгите на дружествата в съда - I инстанция гр. Атина, но от друга страна в актуализацията на правния анализ е отразено изрично, че това дружество е станало ЕООД. При това положение е останал неизяснен въпросът относно преобразуването на дружеството в еднолично, при липса на вписване в съдебния регистър на трансфер на дялове и промяна в собствеността. Също така, относно това дружество е посочено, че не функционира, както и, че последният баланс и отчет е за 1993 г. и показва печалба, от което не може да се установи след като "БКВ Експорт - Импорт ООД, гр. Атина не е в ликвидация, защо не изготвя счетоводни отчети и не е предоставило такива при извършване актуализацията на правния анализ. Аналогично е положението с "Булгарфрукт"ООД, гр. Милано - в актуализацията на правния анализ на стр. 30 е отразено, че е станало ЕООД след подписване на протокол от 08.04.1991 г., но няма данни за вписване на промяна в регистъра. В правния анализ отново е посочено, че дружеството не функционира от 1994 г., но на стр. 31 е цитирано писмо от 1995 г. на председателя на УС относно съставяне на баланс и пререгистрация, които обстоятелства си противоречат. В този смисъл е и констатацията, във връзка с "Булгарфругт ОЙ", АД, гр. Хелзинки - в актуализацията на правния анализ на стр. 32 се съдържат данни за придобиване от "Булгарплодекспорт" ООД, гр. София и последващи регистрации на придобиване на акции от "Мултимотър Сентър" АД, а на следващата страница е отразено, че управителят на дружеството е подал оставка считано от 01.01.2001 г. и към настоящия момент информацията не дава възможност за създаване на конкретна представа за състоянието на това дружество. По отношение "Булгарфрукт" ООД, гр. Прага е констатирано, че е започнала, но не е финализирана ликвидация, поради което не може да се определи от какъв период не функционира дружеството, за имуществото му и на каква стойност е то. Относно "Ловеч - Фруктимпекс" ООД, гр. Ловеч, НС на АП е констатирал, че размерът на участието на "Булгарплодекспорт"ООД в капитала на дружеството е равен на 70 %, а според баланса това участие възлиза на 75 %, което съставлява несъответствие, което следва да бъде точно изяснено. Относно "Би Джи Ес - Роди"ООД, гр. Макрохири е вписано, че не са представени необходимите документи и не е ясно защо по баланс участието на "Булгарплодекспорт" ООД е 200000 гр. драхми, а в Учредителния акт и по регистрация участието е 400000 гр. драхми. По отношение на "Булкаримпекс"ООД, гр. Бейрут, "Булмарк"АД, гр. Волгоград и "Протон"ООД, гр. Харков в актуализацията на правния анализ е отразено, че "Булгарплодекспорт" ООД има значително дялово участие - от 40% до 50% от капитала, но липсва конкретна информация с приложени доказателства, за да се установи действителното състояние на тези дружества. Във връзка с "Булконс" ООД, гр. Пловдив НС на АП е констатирал, че също липсва достоверна информация, тъй като съгласно актуализацията на правния анализ капиталът възлиза на 80 деноминирани лв., което не съответства на минималните изисквания на ТЗ. Относно "Бултранс" ООД, гр. Хасково е установено същото несъответствие с изискванията на ТЗ и на стр. 43 от актуализацията на правния анализ е вписано, че в две последователни години Общото събрание приема едно и също решение за започване процедура по ликвидация и назначаване на ликвидатор, но няма информация относно развитието на тази процедура. По отношение "Бултрансавто"ООД, гр. Пазарджик са отразени данни за ликвидация на дружеството, но е вписано, че не е представена актуална информация. За "Търговия и туризъм - транспорт" АД, гр. Солун е установено, че в актуализацията на правния анализ съществува пълна неяснота относно реалното участие на "Булгарплодекспорт" ООД с оглед различията между учредителните документи и договорите между акционерите в дружеството и свързаните с това финансови операции. Отразено е, че горепосоченото дружество е закупило недвижим имот на значителна стойност, но липсват конкретни данни в този смисъл. Настоящият съдебен състав счита, че изводите на първоинстанционния съд и мотивите, изложени в протокол № 24 към процесното решение на НС на АП са законосъобразни, тъй като е точно установено, че няма яснота относно собствеността на "Булгарплодекспорт" ООД върху апартамента с площ 82,90 кв. м., находящ се в Посолския комплекс в гр. Багдад - Ирак и относно вземането на дружеството в размер на около 15 милиона долара, както и относно средствата от продажбата на административната сграда на дружеството в гр. София. Правилно е преценено, че всички тези неточности и несъответствия възпрепятстват одобряване на сделката и сключването на приватизационен договор за продажбата на дружеството - държавна собственост, чието правно и финансово положение не е изяснено, поради което НС на АП е лишен от възможността да установи доколко приватизационната сделка е икономически ефективна. Според касатора изискуемата информация относно актуалното състояние на гореописаните дружества е достатъчна с оглед защита на неговия интерес като инвеститор. В конкретната хипотеза обаче въпросът доколко е достатъчна спорната информация не се разглежда във връзка с персоналния интерес на "Наврас" АД, гр. Варна, а на всички потенциални инвеститори, които са участвали в проведената процедура, както и с оглед защита интереса на държавата като собственик на обекта на приватизацията. В касационната жалба се съдържа възражение, че намесата на НС на АП е закъсняла и неуместна месеци след издаване на Решение № 12053/28.03.2008 г., с което ИС на АП е приел актуализацията на правния анализ и приватизационната оценка и което е влязъл в сила административен акт. Касационният жалбоподател развива тезата, че НС на АП ежедневно упражнява контрол върху актовете и дейността на ИС на АП, поради което не следва в последната фаза от приватизационната процедура тези въпроси да се преразглеждат отново. Решаващият съдебен състав не споделя това становище, защото визираното решение № 12053/28.03.2008 г. на ИС на АП не съставлява самостоятелен административен акт, не подлежи на отделно оспорване и не влиза в сила. Касае се да процедурен акт по смисъла на чл. 21, ал. 5 от АПК, чиято законосъобразност се преценява при постановяване на крайния акт в спорната приватизационна процедура. Относно ежедневния контрол, който НС на АП упражнява върху всички актове и действия на ИС на АП, той се осъществява по реда на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗПСК, не изключва и не замества правомощията и задълженията на НС на АП, които се реализират по реда на чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗПСК, относно които законодателят е преценил, че се осъществяват след парафиране на проектодоговора, непосредствено преди подписване на приватизационния договор на стойност над един милион лв. Именно това е моментът, в който НС на АП е длъжен да извърши цялостна проверка и контрол по отношение законосъобразността на всички приватизационни актове, за да се вземе решение за одобряване на приватизационната сделка. Относно твърдението на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалноправната норма на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМСИП), настоящият съдебен състав приема за неоснователно. С горепосочената норма се изисква идентифициране на действителния собственик на клиента - юридическо лице, и предприемане на съответни действия за проверка на неговата идентификация по начин, който дава достатъчно основание на лицето по ал. 2 и 3 да приеме за установен действителния собственик. По силата на чл. 3, ал. 2, т. 5 от ЗМСИП мерките по ал. 1 са задължителни за органите по приватизация, поради което НС на АП носи отговорност за установяване действителния собственик на купувача на обекта на приватизацията. Според касатора НС на АП е следвало да изиска справка от дружеството относно акционерите на "Наврас" АД, която се представя веднага, както е представена в касационното производство - протокол от ОС на акционерите от 11.06.2006 г. с приложен списък на акционерите и протокол от ОС на акционерите от 29.04.2009 г. с приложен списък на акционерите, от които за кратко време чрез справка в Агенцията по вписванията - Търговския регистър се добива пълна информация за акционерния състав на участника в приватизационната процедура. Решаващият съдебен състав не възприема тази теза, защото съобразно текста на чл. 3, ал. 5 от ППЗМСИП действителен собственик на клиент - юридическо лице е физическо лице или физически лица, които пряко или непряко притежават повече от 25% от дяловете или от капитала на клиент - юридическо лице, или от друга подобна структура, или пряко или непряко го контролират. Оттук следва верният извод на НС на АП, че действителни собственици по смисъла на ЗМСИП и ППЗМСИП не са само лицата, вписани като акционери в книгата на акционерите на дружеството, каквито са възраженията на жалбоподателя. Следва да се има предвид и правнорелевантният факт, че идентификацията на действителните собственици се осъществява с оглед изискването на чл. 1, ал. 3, 4 и 5 от ППЗМСИП преди установяването на търговски отношения, тоест преди сключването на договора, а не когато се осъществява плащането, както твърди жалбоподателят. С касационната жалба е релевирано оплакване за нарушение на материалния закон, изразяващи се в това, че при осъществяване на контролните си функции НС на АП е следвало да даде задължителни указания на ИС на АП във връзка с актуализиране анализа на правното състояние, приватизационната оценка и информационния меморандум на"Булгарплодекспорт" ООД, както и да изиска информацията, необходима в изпълнение на ЗМСИП. Настоящият съдебен състав намира, че НС на АП не разполага с правната възможност да дава указания и да изисква допълнителна информация, тъй като съобразно текста на чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗПСК и чл. 15, т. 5 от УПАП, НС на АП има две алтернативни правомощия - да одобри приватизационната сделка или да откаже да я одобри, като според постоянната съдебна практика по този тип дела НС на АП не притежава компетентност да поставя условия при одобряването, да дава указания или да изисква информация във връзка със законосъобразността на приватизационната сделка. От значение е и императивната норма на чл. 16, ал. 2 от ЗПСК, според която ако НС на АП не се произнесе по приватизационната сделка в 15-дневен срок от внасянето й за разглеждане, се приема, че е налице одобрение на сделката. Следователно законодателят е предвидил кратък срок за постановяване на решение за одобряване или неодобряване на приватизационната сделка, който не предвижда даване на указания или изискване на допълнителна информация. По отношение твърденията в касационната жалба за нарушения на съдопроизводствените правила, самият касатор е заявил в текста на жалбата си, че първоинстанционният съд не е допуснал в производството нарушения на процесуалните правила. На практика касационният жалбоподател е изразил несъгласието си с мотивите в обжалваното съдебно решение при преценката за съответствието на процесното решение на НС на АП с материалния закон. Относно изразеното становище за необоснованост на съдебното решение, решаващият съдебен състав констатира, че оплакването на касатора е свързано с неправилно установяване от Административният съд София - град съответствието с целта на закона. Твърдяното нарушение не е осъществено, защото в чл. 2, ал. 1 от ЗПСК ясно и категорично е заявена целта на закона - да създаде условия за прозрачна и икономически ефективна приватизация при равнопоставеност на инвеститорите, а жалбоподателят не е заявил оплакване за непрозрачност или неравнопоставеност в проведената процедура. Целта за ефективна приватизация е постигната именно с оспореното решение на НС на АП, с което е реализирано правомощието за отказ за одобряване на приватизационна сделка, за която няма достатъчно данни доколко е икономически ефективна. По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски следва да се отхвърли. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК, касаторът следва да заплати на НС на АП разноски - юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., определен в съответствие с чл. 8 , във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение